1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Колатералните щети от еволюцията

Заявлението, че човекът е произлязъл от маймуната притежава такъв банален оттенък, че малцина си дават сметка, че това е популярният синтез на най-големия научен пробив през последните 200 години - учението за еволюцията. Днес това е най-важното понятие в цялата биология, а биологията - нека си припомним - е учението за живота. Значението на понятието еволюция обаче не се изчерпва с науката; цялото мислене на съвременния човек е дълбоко повлияно от идеята за еволюцията. Следователно появата на една книга по тази тема не се нуждае от обяснение. Още повече когато неин автор е американският учен от германски произход Ернст Мейър, един от несторите на дарвинизма и генетиката. В новата си книга, "Това е еволюцията", той излага summa-та на своя дълъг научен живот.

 

Теорията за еволюцията, като първопричина за биологическото многообразие, води началото си от 1859, от появата на труда на Чарлс Дарвин "За произхода на видовете". Дарвин е свидетелят, когото Мейър постоянно призовава в своя разказ, защото неговото учение стои в основата на обяснението на биологическата еволюция. Планетата Земя възниква преди 4, 6 милиарда години; 800 милиона години по-късно се появяват първите биологични организми, бактерии, някои от които съществуват и до днес; минават още стотици милиони години до появата на първите животински и растителни видове; разумът се заражда едва преди 300 000 години; с други думи, човекът е едно съвсем младо същество.

 

"Човекът също е животно" - е често чуваната констатация, с която обикновено извиняваме нашите недостатъци. Ернст Мейър възразява: "Човекът е наистина така уникален, така различен от всички други животни, както винаги са твърдели теолозите и философите" - пише той, но веднага след това релативира думите си, давайки за пример наличието на интелигентност, съзнание и чувства и у редица животни. На Земята са съществували над един милиард различни биологични видове, само човекът обаче е развил способности и качества, които могат да се нарекат уникални. Случайно ли е това или закономерно? Мейър смята, че отговорът е някъде по средата.

 

Що се отнася до бъдещето на човека като вид, авторът не очаква изненади. На двата, според него, най-често поставяни въпроса - каква е вероятността човешкият вид да се разпадне на няколко биологически вида, и, възможно ли е човекът да се превърне в "по-висш" вид, да стане свръхчовек? - той отговаря отрицателно. Що се отнася до опасностите, които грозят човешкото съществуване, Мейър обръща внимание най-вече на високата цена, която плащаме за усилията си да покорим природата. Екологическият натиск се увеличава с такова темпо, че е трудно да се предвиди кои биологически видове - и дали изобщо - ще съумеят да се пригодят към променящата се среда.

 

"Човечеството е обхванато от безподобна оргия на унищожението, `цивилизацията` е придобила чертите на разюздана смъртна напаст. Под предлог за `полза, `икономическо развитие` и `култура`, `прогресът` цели всъщност унищожението на живота. Той поразява всичките му форми на проявление, опустошава горите, покосява животинските видове, затрива първобитните народи, обезобразява пейзажа с булото на промишлеността и унижава човешките същества, превръщайки ги просто в стока. В негова служба е цялата техника, а в нейна служба пък още по-голямата област на науката...Това са те плодовете на `прогреса`! Няма и дума, ние живеем в епохата на залеза на душите...Повечето хора не живеят, а просто съществуват било като роби на `професията`, било като роби на парите, отдали се на безумния цифров делириум на акциите и ценните книжа, било накрая като роби на панаира на развлеченията в големите градове." Край на цитата.

 

Днес патосът на тези думи дразни, но субстанцията им е още по-актуална отколкото когато са били писани преди близо един век. Техен автор е полузабравеният германски мислител Лудвиг Клагес (1872-1956), навремето виден представител на "философията на живота" с характерната критика на съвременната култура и нейните продукти. Клагес воюва на всички фронтове: срещу капитализма и социализма, срещу християнството, модерната държава и идеологиите, противопоставяйки им човешката душа и природата. Неговите теми всъщност са съвсем актуални, но поднесени във форма и на език, които са не просто от друго време, а сякаш от друго измерение. Райнхард Фалтер, авторът на една новоизлязла монография за Лудвиг Клагес, го определя - в положителен смисъл - като "реакционер и анархист"; само че това не е квалификация, с която може да се направи кариера.

 

Натежалото от негативност понятие "реакционер" отдавна е изгубило неутралната си стойност, заемайки непоклатимо място в речника на идейно-политическите борби, като средство за дамгосване на противника. Мнозина, с право или не, са били зачислявани в рубриката на реакционерите, но никой не е възприемал това като комплимент. Колумбийският мислител Николас Гомес Давила е изключение в това отношение: той сам се нарича реакционер, но придава на това понятие значение различно от обичайното. За него реакционерът не е човек, който иска да върне миналото, а просто да съхрани в настоящето онова, което си струва да бъде съхранено от миналото. Реакционерът е самотник, който стои извън всички политически лагери, обществени и академични институции - един вид глас в пустинята на Модерността. "Аз не принадлежа на един отиващ си свят. Аз съм носителят на една истина, която не умира". Това е изходната позиция за критиката на Модерността от страна на този отшелник на духа, прекарал живота си сред хилядите томове на своята легендарна библиотека в дома си в Богота.

 

Десет години след смъртта му, Гомес Давила - когото миналата година ние за пръв път представихме на българската публика - си остава една странна птица на периферията на философията, а екстрактът от неговата уникална мисъл, събран в няколко хиляди афоризми, все още търси своите читатели. Извън родината му Колумбия, ехото от нея се долавя най-вече в Германия и Италия. Затова не е чудно, че един германец е авторът на току-що излязлата първа изобщо монография за Давила. Тил Кинцел е успял да синтезира с пределна яснота основните теми в творчеството на Давила - критиката на демокрацията и вулгарната култура, човека и неговия дух, йерархията на ценностите, католицизма и вярата; едно нелеко начинание, тъй като афоризмите на реакционера от Богота, като огледало на възгледите му, не се придържат към никаква система. Единствената школа, която той признава, е тази на истината, а истината за него е религията. Това не е просто личната вяра на един религиозен човек, а почти логически извод, изхождащ от констатацията, че "човекът е проблем, за който няма човешко решение".

 

Стоян Гяуров