1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Кой ще бъде новият президент на Германия?

Изборът се провежда през май. Всъщност изискванията към германския държавен глава са доста ограничени: той има репрезентативни функции и играе преди всичко обединяваща роля в държавата. Той може да предупреждава и напомня, дори да критикува - и това е в общи линии всичко, една задача, с която досега са се справили успешно осем президенти на Федералната република. Това че всички те притежаваха определен партиен профил не попречи на работата им. Изобщо партийната принадлежност не е проблем. Проблемът е, че изборът на кандидатите е свързан с партийно-тактически съображения, нещо на което ставаме свидетели и сега. Съотношението на силите във Федералното събрание - съставено от всички депутати в Бундестага и от също толкова членове на областните парламенти - е сравнително ясно. 538 от общо 1206 избиратели са от ХДС/ХСС; това, с други думи, е най-силната фракция, но тя не разполага с абсолютно мнозинство. То е постижимо с гласовете на СвДП, либералите, които биха могли обаче да подкрепят и кандидат на социалдемократите и Зелените. Именно това е сега големият въпрос. ХДС/ХСС не оставят никакво съмнение, че следващият президент трябва да бъде от техните редове. Председателката на ХДС Ангела Меркел държи изрично това да е мъж, тъй като подозира, че избирането на жена на най-високия държавен пост би объркало плановете й да стане следващият канцлер на Германия. За разлика от ХСС, за нея е приемлив обаче и кандидат на либералите. Шефът на либералите Гидо Вестервеле би укрепил значително позициите си, ако успее да наложи кандидат от своята партия. Само че избор с помощта на социалдемократите и Зелените би бил погрешен сигнал за него. Понастоящем всички партии се дебнят взаимно, подхвърляйки имена и стратегии. Много се говори за достойнството на високия пост, но изборът на кандидатите следва стриктно тактически съображения. Това няма да увреди президентската длъжност, едва ли ще нанесе някаква вреда и на бъдещия титуляр - налага се обаче един логичен въпрос: защо президентът да не се избира пряко от народа? Защото тогава ще трябва да има повече власт, чуваме обикновено в отговор. В това също не би имало нищо лошо, важна е дозата в последна сметка. Преди известно време президентът Рау пусна идеята, че държавният глава би могъл да играе роля при назначаването на върховните съдии. Това е един възможен вариант, който все пак е много далеч от модела за президентска република. Същевременно населението би имало възможност да избере човека, когото смята за най-подходящ - а това не е лоша предпоставка за обединителната функция на държавния глава.