1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Кой убива българския дух

Провокирани размишления на Явор Дачков по повод на една режисьорска реплика

По време на церемонията по раздаването на театралните награди „Аскеер” театралният режисьор Александър Морфов се обърна към министъра на културата Стефан Данаилов и го обвини, че убива българския дух. В краткото си изявление Морфов нападна министъра заради ниските заплати на актьорите, даде му за пример шофьорите и кой знае защо направи извода, че българския дух е подложен на унищожение. Думите на режисьора попаднаха на страниците на всички вестници и почти засенчиха награждаването. Бунтарският жест на Морфов е много показателен за начина, по който се случва разговора за култура у нас. По-точно е да кажем – по който не се случва. След репликата на Морфов няма да се вдигнат заплатите на актьорите, нито ще се проведе разговор за спрялата от 2001 г. насам реформа в областта на българската култура. Поведението на режисьора по-скоро обслужва собственото му суетно его. Петминутната слава на бунтар е единственото нещо, което Сашо Морфов в момента не притежава. Иначе той е утвърден режисьор, поставя успешно в Русия, разполага с достатъчно средства и е самостоятелен в кариерата си. Постановката му „Хъшове” се радва на изключителен интерес, включително и от страна на президента Първанов, който дори връчи някаква от безбройните държавни награди на българския режисьор. Впрочем, Морфов не я върна в знак на протест.

Но да се върнем на думите му. Той направи сравнение между заплатите на актьорите и шофьорските заплати, нещо, което много политици популисти също направиха през последните дни. Разликата е, че те сравняваха учителските и лекарските заплати с тези на софийските шофьори. Този подход, разбира се, е неприемлив, защото в България няма абсолютно никаква нормална ценностна скала, по която да се измерват възнагражденията. Под ценностна система нямам предвид морална, а чисто пазарна. У нас всички са готови да дадат пари за тенекеджия, който да им оправи колата, но малцина ще дадат пари за идея, която би могла да им промени живота.

Но това е друг разговор. Ако Стефан Данаилов беше по-смел, можеше да каже на Морфов да изведе театралите от залите, да ги накара да бойкотират представленията, да затворят театрите за месец или за два дни и да принудят властите да им обърнат внимание, така както направиха шофьорите. Сигурен съм обаче, че такъв протест нямаше да се състои. Българските театрали работят при унизителни условия от много години насам, но така и не намериха сили в себе си да излязат на протест и да проверят през солидарността със своята публика дали някой ги цени. Те останаха на нивото на стария социалистически манталитет, че държавата и общината трябва да поемат грижата за културата. Не че в това няма частична истина, но също така е сигурно, че в България все още се финансират голямо количество театри, симфонични оркестри и опери, които поддържат самодейно ниво на качеството и чието съществуване е безсмислено.

Ако Морфов беше искрен във възмущението си, щеше да потърси отговорност от министъра на културата за спрялата реформа, както и за безумните назначения на ръководства на различни културни институти. Той обаче предпочете да влезе в ролята на Тренчев и да започне работническо-пролетарска свада за увеличение на възнагражденията. Поредният безсмислен жест, който за съжаление идва от средите на така наречения духовен български елит. Ако нещо убива българския дух, макар че лично аз не вярвам в такива грандиозни обобщения, това е безхарактерното и суетно поведение на българските културни дейци, а не ниските им заплати.