1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Кой се страхува от нова Русия?

Източна Европа и Западът трябва да отворят вратите си за Русия и да се отърсят от манталитета на Студената война. Това твърди в интервю за Дойче Веле бившият анализатор на ЦРУ д-р Стивън Майер.

default

Няма причини за страх от Русия, твърди Стивън Майер

Политологът д-р Стивън Майер, преподавател в Националния университет по отбраната на САЩ, е бил в продължение на 25 години анализатор на ЦРУ за Източна Европа.

Барак Обама не беше приет в Москва с масов ентусиазъм, дори руските медии не му отделиха много време и не оставиха събитието да заеме централно място. Американските експерти оцениха посещението като средно успешно, изктъквайки, че различията по редица въпроси като Иран, ПРО в Европа и разширяването на НАТО не са били преодолени. НАТО е толкова деликатна тема, че дори не се появи в официалните резюмета.

Политологът Стивън Майер е на мнение, че едно от най-важните послания на срещата в Москва е изявлението на Обама, че няма истинска причина за антагонизирането на САЩ и Русия. Но някои от нерешените проблеми – като разполагането на американски противоракетен щит в Източна Европа или ново разширяване на НАТО гарантират напрежения между двете големи световни сили. Жалко е, че администрацията на Обама не се е отказала от тези наследени от Буш политики, казва още той.

Symbolbild USA Polen Raketenabwehrsystem

Американците няма да признаят грешките си

Никой не печели от противоракетния щит в Европа

„Постигнатото по контрола върху въоръжаването се засенчва от проблема за ракетния щит в Европа. И двете страни казаха в Москва, че ще продължат да обсъждат въпроса. И аз се надявам, че ще го обсъждат. Този щит не е необходим. В известен смисъл той е някакво продължение на Студената война. Ако ние наистина се опасяваме от нападение от държавите в Близкия Изток или от някоя терористична организация, то има други начини да се противодейства на такава заплаха. Политическата тежест на този ракетен щит и противоречията, които предизвиква с Москва, напълно унищожават ефекта от неговата защитна функция. Никой не печели от този щит. Но за суперсила като САЩ е много трудно да отстъпи. В този въпрос се намесва голяма доза политическа гордост. За САЩ е много трудно да отсъпят от нещо, за което са взели политическо решение. Крайно трудно е за който и да било президент на САЩ да каже „Ние направихме грешка, от този щит никой не печели и ние се отказваме”.

Стивън Майер смята, че както проектът за ракетния щит, така и идеята за включване на Украйна и Грузия в НАТО са излишни провокации към Русия. „Мисля, че това е един от най-злощастните аспекти на сегашната ситуация. НАТО е останка от Студената война, анахронизъм, един алианс в търсене на мисия, и ако се намираше някъде другаде, а не в Европа, отдавна щяхме да сме го изоставили. Ще е истинска лудост Украйна и Грузия да бъдат присъединени към НАТО. Питал съм приятели по върховете на НАТО – щеше ли да има разлика, ако миналото лято Грузия вече беше членка на НАТО? Отговорът е – никаква разлика, руснаците пак щяха да влязат в Грузия. Защото те знаят, че НАТО няма да предприеме нищо. Така че тази останка от Студената война не е нужна, тя е само една огромна бариера за подобряване на отношенията между САЩ и Русия и изобщо на отношенията между Запада и Русия. НАТО се роди от Студената война, от Желязната завеса, този пакт имаше смисъл в 1959, не в 2009 година. Мисля, че плановете за разширяване ще са гигантска грешка.”

Symbolbild Kalter Krieg Deutschland

"Източна Европа и Западът не са променили мисленето си от времето на Студената война"

"Отворете вратите за Русия!"

Американският политолог смята, че не само Западът, но и държавите в Източна Европа трябва да започнат да се отърсват от манталитета на Студената война и да са по-отворени към Русия. „Аз разбирам защо държавите в Централна и Източна Европа се страхуват от Русия. Но трябва да кажа, че тяхната история с Германия не е по-добра. Въпреки това те не се страхуват от нея. Едно от най-важните неща, които държавите в Източна Европа могат да направят, е да започнат да преодоляват мисленето си от ерата на Студената война и да са по-отворени към Русия. Четох наскоро статия, публикувана в Германия, за това че Източна Европа била попаднала в капана между Русия и Запада. Това мислене също е от времето на Студената война и е изгубило всякаква валидност. Политическите и икономически връзки на Източна Европа трябва да са там, където се отварят вратите. Мисля, че е време да се сложи край на този страх от Русия. Руснаците няма да тръгнат да правят инвазии в Централна и Източна Европа! Това време е минало. Това просто няма да се случи. Русия се интересува много повече от икономически сделки. България, Румъния, Полша, всички тези държави – трябва да търсят икономически възможности навсякъде, където могат да ги намерят. ЕС – да; здрави икономически връзки със Запада – да, там са парите; но поддържайте и здрави икономически връзки с Русия. Отворете вратите за Русия. Това е най-добрият начин да се осигурят и нови, добри отношения със страната.”

Но няма ли такова отваряне да доведе до нова доминация на Русия? Желанието на Русия да има някаква доминантна роля не е политическа фикция, енергийната зависимост от Русия също не е фикция, а в Източна Европа не желаят руско влияние, на което някои дори гледат като на някакъв „ориентализъм”.

„Тези сантименти ги има от много дълго време”, казва Майер. „Има цяла школа, която се занимава с този руски „ориентализъм”. Вътре в самата Русия има разделение между източна и западна ориентация. Аз си мислех, че въпросът за руската ориентация е решен от времето на Петър Велики в началото на 18 век, но идеята за „ориенталщината” на Русия не е изчезнала - най-вече в арогантното мислене на Западна Европа. Да, енергийната зависимост си е реален проблем, но европейците просто трябва да диверсифицират източниците си. Като всяка голяма сила и руснаците играят тази игра на доминация. САЩ също биха използвали енергийната карта, ако я имаха. Русия ще я използва колкото може. Тръбопровод като „Набуко” в този смисъл е много важен. Но решението е прагматично и се свежда до диверсификация, а не да се изпада в анти-руски настроения.”


Редакцията препоръчва