1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Кой се интересува все още от архивите на Държавна сигурност?

Така беше озаглавена дискусия, организирана от германо-българския форум в Берлин. В нея участваха колегата ни Александър Андреев и Хелмут Мюлер Енбергс от германската служба за разсекретяване на архивите на ЩАЗИ.

default

Електронната обработка на архивите и работните досиета на официалните сътрудниците са ключ към изчезналите документи.

Кой нормален човек извън така наречения политически елит се интересува от досиетата? Тези думи на българския премиер Сергей Станишев послужиха като мото на дискусията. Оказа се, че в Берлин има не малко нормални хора, българи и германци, които бяха дошли не само да чуят нещо повече за архивите на българската държавна сигурност, но и да поставят конкретни въпроси.

В самата България от архивите на Държавна сигурност се интересуват 30% от населението. Така сочи статистиката. Какво говори тази цифра за душевното здраве на нацията? „Това не е никак малко. В Обединена Германия този процент едва ли е по-висок”, заяви окуражително с поглед към присъстващите в залата Хелмут Мюлер-Енбергс, експерт от службата за разсекретяване на архивите на ЩАЗИ, тайните служби на бившата ГДР.

Според журналиста Александър Андреев, занимаващ се от години с тази тема, броят на българите, които се интересуват от архивите на Държавна сигурност е действително по-малък от очакваното, но за това има комплексни социално-политически причини. Пред германската публика журналистът от Дойче веле обясни:

"Например неспособността на българските историци да анализират обективно времето на комунизма, плачевното състояние на днешното българско образование, принудата, да печелиш пари и правиш кариера, която изпитват младите хора."

И все пак, какво ни носи свободният достъп до архивите на комунистическите тайни служби? Според Алексендър Андереев те са ключ към разчитане на трансформационния процес и към сега съществуващите отношения в България. Той акцентира най-вече върху значението на архивите на Първо главно управление, т.е. външното разузнаване, не само защото новият закон гарантира за първи път достъпа до тях ; не само защото те разкриват пикантни на пръв поглед, но значими факти за бивши сътрудници на комунистическото външно разузнаване, катапултирани по висшите етажи на днешната власт в България, например самият президент, много негови сътрудници и действащи дипломати. Тези архиви говорят :

"...най-вече за това, как в годините преди промените са били изнасяни държавни пари в чужбина. Днес в България, в ръцете на бивши шпиони, е концентрирана огромна икономическа мощ. Този факт не се нуждае от коментар",

заключи журналистът от Дойче Веле.

И Хелмут Мюлер-Енбергс от службата за разсекретяване на архивите на ЩАЗИ хвърли мост към съвременността, поставяйки риторично въпроса, дали след промените ДС наистина се е разпуснала?

"Ние по-скоро вярваме, че бяха сменени само табелките по вратите и бяха изтеглени хора на ръководни длъжности. Променен беше и езика, който използваха тези хора, езика на чекистката идеология, аргументирала работата на тайните служби по време на комунизма."

Един от аргументите в защита на тази теза е, че голяма част от архивите на комунистическите тайни служби в България, са били унищожени: явно от хора, които са имали достъп до тях. От дългогодишния си опит в разсекретяване на досиета обаче Хелмут Мюлер-Енбергс твърди:

"Без значение, какво е било унищожено, в други документи могат да бъдат намерени следи от унищоженото. Затова трябва да се преглежда документ по документ",

препоръчва експертът. Един от най-важните инструменти за събиране на пъзела е дигитализирането на архива, вкарването му в компютърна система, чрез която да се проследяват зависимости на имена и отделни случаи. Важен източник на информация са и работните досиета на някогашните офицери от Държавна сигурност, добави историкът. Усъвършенстваната методика на работа в германската служба за разсекретяване на архивите на ЩАЗИ, например, дава повече и по-добри възможности за откриване на онези документи и имена, които са пряко свързани с България. Тази любопитна подробност, която изскочи по време на дискусията в Берлин, би могла да заинтересува не малко българи, а може би и самата комисия за архивите на Държавна сигурност в България.

Маринела Липчева