1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Кой е сунит, какво означава шиит

Двете основни деноминации в исляма са шиити и сунити. Между тях има много общи неща, но и не малко различия – както научаваме от Волфганг Лерх:

default

Действително сходствата между двете изповедания са по-големи от различията помежду им. Но на моменти, при определени исторически или политически условия, шиити и сунити раздуват някои различия до противоречия и дори до истинска пропаст.

В религиозните общества са от значение и най-малките изповедални различия. Така например в своята молитва мюезинът във всички ислямски страни заявява, че няма нищо по-велико от бога (Алаху акбар) и че Мохамед е божият пратеник. Шиитите обаче добавят: Али е божият наместник (Али уали аллах). Тази на вид дребна подробност се дължи на една важна причина. Шиитите вярват, че само Али и неговите потомци са имали право да станат политически и религиозни водачи на ислямската общност след смъртта на Мохамед – нещо, което сунитите отхвърлят.

Различия се забелязват и при имената. Повечето ислямски лични имена са еднакви и при двете изповедания. Също и сунитите носят имена като Али, Хюсеин или Хасан – да не говорим за Мохамед. Но ако един мюсюлманин се казва Али Риза или пък Дулфикар, е ясно, че той е шиит: Али Риза е осмият имам на шиитите, а Дулфикар е името на меча, който принадлежал уж на Али, основателя на шиизма.

Както при сунитите, така и при шиитите молитвата се чете в джамията. Куполът и минарето са характерни и за шиитските джамии. Но в Техеран такива не се забелязват много. Причината е в това, че освен джамиите – в Иран се намират най-големите шедьоври на ислямското религиозно изкуство - шиитите използват и молитвени домове, които нямат нито минаре, нито купол.

Шиитите имат и по-свободно отношение към изображенията. В техните джамии се виждат изображения на имамите, специално на Али и Хюсеин. Ликовете им висят и в домовете на шиитите, а по улиците се продават религиозни плакати. Не случайно ислямското изкуство на книжната миниатюра и илюстрация достига кулминацията си тъкмо в Иран. Под персийско влияние (от 1501 Иран е окончателно шиитска страна) то прониква в могулска Индия и в (сунитската) Османска империя, където достига върховен разцвет.

Друго съществено различие засяга суфизма, ислямската мистика, от която шиизмът е много силно повлиян. Това се държи може би не толкова на самия шиизъм, колкото на особения дух на персите, които още от времето на Заратустра са развили склонност към религиозен дуализъм и мистични спекулации. Сунизмът е засегнат много умерено от мистиката. Най-строгата форма на сунизма, саудитския вахабизъм, отхвърля и до днес всякакви форми на мистицизъм. Там е най-голям и контрастът с шиизма.