1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Кой друг, ако не Меркел

Нито една от по-големите държави в ЕС няма намерение да оспорва на Германия ролята ѝ на неформален лидер. Ако някой се престраши да хвърли камък срещу Меркел, той едва ли ще е от европейските ѝ колеги, пише Б. Везел.

Литовската президентка Даля Грибаускайте често изрича на глас онова, което мислят мнозина в Европа: „У Меркел има постоянство, тя ще се справи". Така Грибаускайте отговори на журналистическия въпрос дали в момента Европа не е разколебана поради трудните коалиционни преговори в Берлин. Иначе на този въпрос обикновено се отговаря другояче: „По всяко време някъде в ЕС има избори."

Никой не може да ѝ се присмива

Разбира се, германската канцлерка не е кой да е в Европа. В продължение на дванайсет години тя беше като същинска скала в прибоя – от еврокризата, та чак до кризата с бежанците. Дори ако някой злорадства, че тъкмо Ангела Меркел, която досега беше най-силната, най-стабилната и най-недосегаемата сред европейските правителствени ръководители, на последните избори трябваше да преглътне загуба на гласове, то тези чувства внимателно се прикриват. В Холандия Марк Рюте все още се опитва да сглоби петпартийна коалиция, Джентолини в Италия е изправен пред трудни избори, Керн в Австрия навярно ще изгуби тамошните, а Тереза Мей остана на поста си във Великобритания, макар че гласоподавателите я наказаха. Кой ли може да се присмива на Меркел?

През дългите години на нейното управление колегите ѝ от ЕС се убедиха в едно: тя е най-опитната, най-умелата и най-жилавата сред тях. Все още всички помнят как след разговорите за Украйна в Минск на срещата на върха на ЕС се появи една концентрирана до крайност канцлерка, подир която, спейки, крачеше Франсоа Оланд. С други думи: за да се стопи ореолът ѝ е нужно доста повече от един частичен изборен неуспех.

Най-тежката фаза за Ангела Меркел вероятно ще бъде сформирането на коалиция. И тя ще изглежда слаба в Брюксел, когато и там достигнат новините за драматичните пози на някакви политици от Зелените, за либерали, които затръшват врати зад гърба си или за демонстрацията на мускули откъм Бавария. На помощ обаче ѝ се притича дневният ред на ЕС: през октомври ще се установи, че преговорите за Брекзита буксуват, през ноември ще се обсъждат социални въпроси, а през декември – вечната тема за отбранителния съюз. Дотогава вече ще има и план за по-нататъшния ход на големите реформи в ЕС.

В обичайната си роля

По този въпрос в Брюксел казват: стъпка по стъпка. Нито една държава-членка не е в състояние сама да тласне напред по-нататъшната интеграция или преструктурирането на еврозоната. Испания и Италия си имат собствени проблеми, източноевропейците се карат, Великобритания е политически мъртва. Тъй че Ангела Меркел и занапред може да играе своята обичайна роля като говорител на разума: първо проверяваме, после търсим консенсус, накрая решаваме.

Estland Tallinn EU-Gipfel Digital Summit 28.09.2017 (Getty Images/AFP/V. Mayo)

Меркел в Талин с колегите си от България и Швеция Бойко Борисов и Стефан Льовен

Това ѝ осигурява достатъчно време, за да си сглоби правителствената коалиция в Берлин. А когато веднъж тази коалиция си стъпи на краката, тогава вече ще отпадне и опасността разни второстепенни играчи да командват парада. Канцлерката отново ще оглави правителството – както беше и досега. Освен ако някой от по-малките потенциални партньори не предприеме самоубийствен ход поради прекалено високо самочувствие. Но това би било просто удар на съдбата, който не можеш да избегнеш.

Неформален лидер

Тази преходна фаза с една относително отслабена канцлерка е проблем единствено за Еманюел Макрон. Той прекалено се изхвърли с великите си планове за бъдещето на Европа и сега във Франция очакват от него бързи успехи. Ангела Меркел знае, че може да му помогне. На първо време вакуумът може да се запълни с вече начертаните реформи в ЕС. През това време канцлерката може да държи на слаб огън „интересните" (както ги нарече) предложения на френския президент. И да му дава по малко кураж, без да обещава нищо конкретно. За това всъщност открай време я бива…

В момента нито една от по-големите държави в ЕС няма намерение да оспорва на Германия ролята ѝ на неформален лидер. Вярно, че срещу това фактическо положение непрекъснато се мърмори и дори протестира, но всъщност всички са доволни, че Берлин поема отговорността за европейския проект. И първият, който на международната сцена  би хвърлил камък срещу Ангела Меркел, едва ли ще бъде някой от нейните европейски колеги.