1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Кой беше Салвадор Алиенде?

Преди 100 години е роден някогашният президент-социалист на Чили Салвадор Алиенде. В родината му до ден днешен се спори по въпроса дали той е бил полезен или по-скоро вреден за страната.

default

Покрай Ернесто "Че" Гевара той е вторият идол на левицата в Южна Америка: Салвадор Алиенде, бившият чилийски президент, завършил живота си в 1973 г. със самоубийство по време на преврата срещу него, извършен от диктатора Аугусто Пиночет. Днес се навършват 100 години от рождението на Алиенде, а в Чили, където 35 години след преврата управлява социалистката Мишел Башле, се провеждат редица мероприятия в негова памет, Башле дори предостави за едно от тези мероприятия площада пред президентския дворец Монеда, където навремето се самозастрелва Алиенде, бомбардиран от Пиночет. Това е забележително, защото до неотдавна чилийците предпочитаха да изтриват от паметта си

болезнената глава от историята на социализма на Алиенде

с последвалия го преврат. Несъмнено е заслуга на Башле и на предшественика й, също социалист, Рикардо Лагос, че сега сред чилийската общественост е в ход дискусия за миналото.

Die Leiche von Salvador Allende wird aus dem Präsidentenpalast getragen Militärputsch in Chile 1973

Военни изнасят трупа на Алиенде от президентския дворец

Позициите са противоречиви. Така например наскоро бившият съдия Хуан Гузман, подкрепял навремето преврата на Пиночет, но по-късно ръководил първия процес срещу диктатора, разкритикува, че в Чили не е отбелязан голям напредък по посока към демокрация. Все още в сила е приетата от Пиночет конституция, а правосъдието е предимно в ръцете на верни на Пиночет магистрати. Чили днес е стабилна, икономически преуспяваща страна, поела по верен път, смята пък авторът Хорхе Едуардс, някогашен посланик на Алиенде в Куба, където обаче се скарва с Фидел Кастро и впоследствие се дистанцира от левицата.

Все още на чилийците им е трудно да разчистят сметките с най-новата си история. Покрай онези, които се преживели личен вътрешен прелом, има и

два антагонистични блока

Най-вече военните, бизнесмените и консервативните политици съзират до ден днешен в преврата на Пиночет спасение от надигащия се комунизъм и честват диктатора като баща на неолибералните икономически реформи. Представителите на левицата по онова време са жертвите на военната диктатура. За тях Алиенде е патриот, на когото "съзаклятието" на чилийските елити със северно-американския империализъм попречва да възцари справедливост в страната.

Заради оловно-тежкото време на военната диктатура, истински приключила едва след арестуването на Пиночет в Лондон през 1998 г. и последвалите процеси срещу редица палачи на режима му, тази дискусия се води със закъснение. Отдавна вече чилийските социалисти се сприятелиха с пазарния либерализъм, а президентката Башле, чийто баща е убит по време на диктатурата, говори за национално помирение и се грижи повече за бъдещите форми на енергетиката, отколкото за политическите принципни дебати. И покойният Алиенде бе сполетян от

"напасване" към модерните времена

Salvador Allende

Салвадор Алиенде през 1972 година

"Моят баща държеше на социалната справедливост в едно свободно, плуралистично общество и това е валидно до ден днешен", казва дъщеря му Исабел Алиенде. В Договора за свободна търговия между Чили и САЩ, в коалицията с христиндемократите, подкрепили навремето преврата на Пиночет, Алиенде не съзира предателство към идеалите на баща си: "Ние си взехме поука от историята. Студената война свърши също както и поляризацията между комунизъм и капитализъм. Днес живеем в глобализиран свят, в който сме изправени пред нови предизвикателства", казва тя.

В родината си Алиенде е част от историята. За разлика от Венецуела, където президентът Уго Чавес работи върху създаването на континентален социалистически алианс срещу САЩ. Както навремето си Алиенде, Чавес отчуждава земите на едрите земевладелци и замразява цените на основните храни. Подобни са и икономическите последствия: инфлация, дефицит на стоки, бягство на средното и горното съсловие. Според автора Едуардс днешна Венецуела му напомня донякъде на Чили отпреди 35 години.

Подобно съдържание