1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Който иска да се поучи от историята, не бива да я подправя

В Москва се събират повече от 50 държавни и правителствени ръководители, за да отбележат 60-тата годишнина от края на Втората световна война. Сред тях са американския президент Буш и германския канцлер Герхард Шрьодер.

default

Победата над Хитлерова Германия е за руснаците част от националната памет. С паради, отличаване на ветерани и патетични речи за жертвите на Великата отечествена война те ежегодно отбелязват датата 9 май. Няма друг народ на света, който да е платил по-висок кръвен данък при унищожаването на Хитлеровата диктатура както бившият Скъветски Съюз. Много от традициите на Съветското време продължават да съществуват в почти непроменен вид и в днешна Русия, и честванията на 9 май – е едно от тях.

На поканата на руския президент Путин за участие в тържествата в Москва се отзоваха 53 –има държавни и правителствени ръководители, сред които федералния канцлер Шрьодер и японския премиер Джуничиро Коидзуми. И двамата представляват държави, които едно време принадлежха към военния противник на Съветския Съюз. Но този жест на помирение рискува изобщо да остане незабелязан. На преден план излезе едип спор между Москва и балтийските държави. По същество става дума за за оценката на 9 май 1945 година. Путин настоява, - също както и предишните шефове на Кремъл от Съветско време, победата над Хитлер да се интерпретира изключително и само като освобождаване на Европа от националсоциалстическата диктатура. Балтийските дръжваи, подкрепени от САЩ и Полша обаче, обръщат внимание на онова, което последва след 9 май 1945 година: разпростирането на комунистическата диктатура над Източна Европа и ужасите на Сталинисткия режим. Различните виждания по този въпрос ситгнаха дотам, че държавните глави на Естония и Литва решиха да бойкотират тържествата в Москва. Как се стигна до всичко това? Бившият руски президент Елцин едно време призна съветската вина за потушаването на унгарското въстание през 1956 година. Путин обаче никога няма да направи подобни признания, защото той тскърби по бившия Съветски Съюз и най-вече по бившия статут на световна сила. На 9 Май той иска да се чества победата на Хитлерова Германия, но и да не се споменават престъпленията на Сталин – противоречиво начинание, което събуди съпротивата на балтийските държави. Наскоро господарят на Кремъл нарече разпадането на Съветскиь Съюз “най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ия век”. Балтийците, а така също поляци , чехи, словаци или унгарци чувстват нещата обаче по съвсем различен начин. Разпадането на източната световна сила за тях означава същевременно и освобождаването от господството на Москва. През изминалите години Путин подхрани и допълнително недоверието и недоволството на източноевропейците по няколко различни повода: под подсили ролята на службите за сигурност и държавната власт, като съзнателно се опита да възроди някои традиции , митове, а и политически лъжи от Съветско време. Той е също и за това, в учебниците по история да пише онова, което със съвсем малки изключения твърдеше и съветската пропаганда. Така поляците и балтийците нямат никакъв проблем да задълбочават още повече омразата си към Москва. Всъщност не биваше да се стига до подобни неща. Факт е, че 27 милиона съветски граждани дадоха живота се в борбата срещу националсоциализма. Факт е също, че Червената армия беше тази, която разби Вермахта на Източния фронт и сложи край на убийствата в концентрационния лагер Освиенцим. Затово 9 май – естествено е ден на освобождението. Но това е само едната страна на медала. Победата на Съветскиь Съюз цементира и разшири властта на Сталин,която притисна в еднаква степен както народите от централна и югоизточна Европа, така и самите руснаци. Балтийците и поляците в същото време не бива да забравят, че независимо от всичкото връщане на Путин към съветските традиции, Русия все пак не е СССР, а държава, която въпреки всички трудности и проблеми, желае да следва демократично равитие. Не само за източноевропейците е трудно, да признаят всички страници от своята история. Повечето народи са склонни или да отричат тъмните страници от своето минало или да ги преиначават. Тъкмо в това обаче се крие поуката от 9 май 1945 година: Който иска да се поучи от историята и е готов на помирение, не бива да я подправя.