1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Който иска да бъде обиден...

Ггневът на ислямския свят по повод едно изявление на папата

Мюсюлмани разчистват сметки с папата

Мюсюлмани разчистват сметки с папата

Ислямският свят се опитва да отклони вниманието от свои вътрешни проблеми, търсейки външен враг в лицето на Запада. Там буквално жадуват Западът да ги обижда – това са част от предизвикателните тези на Йенс Йесен, чието есе от седмичника Ди Цайт сме избрали за наша тема на седмицата. Поводът, естествено, е изявлението на папата, което предизвика остри протести сред мюсюлманите.

Който си търси обидата, накрая я намира. Няма как другояче да си обясним факта, че мюсюлманите си избраха тъкмо една обиждаща ги фраза от всичките речи на папата, в които той често пъти проявява дори в излишък разбиране към исляма и остро критикува културния империализъм на Запада. Цитатът от един отдавна забравен византийски император за насилническата религия на пророка би могъл без проблеми да се остави в скоби, да се игнорира или пък да бъде обяснен чрез фактите за религиозните борби през Средновековието. Но не! Човек направо има чувството, че наранената душа на ислямската общност просто жадуваше за нови обиди. Тя с пое папските слова тъй жадно, както пясъкът в пустинята поема живителните дъждовни капки. Навярно дори е неправилно да жалим обидените. Навярно за тях обидата не е рана, а мехлем за раната, укрепващо лекарство, което им дава сили за борба. Ентусиазираните и гневни демонстрации от Кайро до Карачи, които по своя механизъм бяха същите като протестите срещу датските карикатури на Мохамед, малко напомнят и за полските реакции след речта на германския президент Кьолер за германците, прокудени от Полша след Втората световна война. Президентът всъщност остро разкритикува политическите представители на проукдените в Германия и ги предупреди да не допускат реваншистки недоразумения. Полското правителство обаче искаше само да види и да чуе, че президентът е държал слово пред прокудените. Какво точно им е казал – това остана без абсолютно никакво внимание. Защо ли? Ами защото инак нямаше да може да се изцеди необходимата обида за всички поляци, която да им се представи на поднос. Това е една стара и вечно повтаряща се история. Там, където поради вътрешните проблеми е необходим външен враг, той просто се създава, независимо от това, че лично може да се противи колкото си иска. Наполеон Трети доста се изпоти, докато намери трестопененен повод да се обиди на Прусия (заради Испанското наследство), но накрая все пак успя. Така избухна войната, която той желаеше, и която в крайна сметка изгуби. Велико и много по-фатално беше настървението, с което германците многократно се нахвърляха срещу Версайските договори и параграфите им за германската вина. Вярно, съюзниците в един момент осъзнаха грешката си и се опитаха да я поправят, но така само допълнително помогнаха на Хитлер. Тъкмо това е и опасността, която винаги възниква в отговор на вайканията на обидените. Когато тези вайкания се взимат прекалено буквално, дори онези, чиято съвест е чиста, могат да се почувстват гузни. И да изпаднат в безпомощно състояние тъкмо в мига, когато реторичното огорчение внезапно се обърне в брутална агресия. Опасно е да даваш обида на онзи, който мечтае за обида. От медицинска гледна точка най-правилно е да му спреш наркотика, да оставиш наркомана просто на сухо.