Кои са истинските причини за оставката на американския министър на правосъдието? | Новини и анализи по международни теми | DW | 28.08.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Кои са истинските причини за оставката на американския министър на правосъдието?

През последните месеци Гонзалес е атакуван не само от опозицонните демократи, но и от съпартийците си – републиканци. Кристина Бергман коментира:

default

Офицерите напускат потъващият кораб и в това няма нищо необичайно. Вторият президентски мандат на Буш е към края си и хората от кабинета и обкръжението му, които смятат да правят по-нататъшна кариера нямат намерение да чакат до последно. Това се повтаря при всеки втори, последен мандат, при който и да е било американски президент. Казват дори, че Белият дом бил излязъл с призив, онези, които искат да подават оставки, да го сторят до края на тази седмица. Тези обаче, които не го направят, ще трябва да останат до окончателния, както се вижда горчив край.

Съветникът на Буш, Карл Роув, напусна в началото на август. Отговоращият за комуникациите Дан Бартлет си тръгна още в началото на годината. Очаква се, говорителят на Белия дом Тони Сноу, да направи същото. Министър на отбраната Доналд Ръмсфелд принадлежи отдавна на миналото. От кръга –приближени на Буш остават само двама: вицепрезидента Дик Чейни и външната министърка Кондолиза Райс.

Очудване будят не самите оставки, а начина, по който стават те, на фона на състоянието, в което се намира американското правителство. Няма извинение за допуснатите грешки и неправилни решения в миналото.

Хората на Буш си тръгват така, все едно, че ни казват: «Хубаво беше, но сега трябва да си вървя». Така беше при оставката на Карл Роув. Така е и сега, когато си тръгва министърът на правосъдието Алберто Гонзалес.

От месеци наред Гонзалес е прицел на критики, не само от страна на опозицонните демократи, но и от съпартийците си- републиканци. Критиките са заради неспособността му да ръководи министерството, но и най-вече заради освобождаването на осем прокурора, предполага се, по политически причини. Изявите му на Гонзалес, например, пред сенатската комисия, не биха могли да бъдат по-лоши. В повечето случаи отговорът му е: «Не мога да си спомня». Към това се прибавя и ролята му при изготвянето на разпоредбите, издадени от правителството на Буш след 11.09.2001 година. Става дума за подслушването на телефони на най-обикновени граждани или пък за мъченията на затворници в Гуантанамо. Всичко това остана неспоменато при обявената от Гонзалес оставка. Той предпочете да говори само за «лошата атмосфера» в министерството на правосъдието.

Буш пък похвали Гонзалес като почтен политик с принципи и разкритикува политически мотивираната според него кампания срещу дългогодишния си приятел. Така американсикят президент игнорира напълно факта, че Гонзалес е давал неведнъж повод за обществения натиск, на който беше подложен. Защото никой няма полза от неработещо министерство на правосъдието. Това беше недвусмислено заявявано от демократите, които сега се надяват, че наследникът на Гонзалес, ще се подчинява на закона, а не на приятеля си –президент.

Буш би могъл да използва случая и да назначи министър на правосъдието, който ще съумее да намали и най-вече – да премахне сторените щети. Засега няма признаци за това, че нещата ще се развият в тази посока, защото така Белият дом ще трябва да признае допуснати грешки. Казано направо, по всичко личи, че оставката на Гонзалес идва не само прекалено късно, но и е опит на един политик да се спаси в последния момент от потъващия кораб. Капитанът обаче остава на борда и продължава да следва упорито досегашния си курс.

Подобно съдържание