1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Кои бяха най-важните културни събития през изтичащата 2006 г.?

С какво ще запомним 2006 в областта на културата, кои бяха открояващите се събития през отиващата си година? Габи Ройхер обобщава.

default

В областта на културата 2006 беше година на юбилеите. Моцарт, Рембрандт, Хайне, всички те бяха чествани и дискутирани в медиите по повод годишнините им. Но 2006 беше и година, в която на сурово изпитание отново беше поставен диалогът между културите. Политическите конфликти между мюсюлманския и западния свят намериха отражение и в културни прояви, симпозиуми и дискусии. 2006 беше не на последно място и годината на световното първенство по футбол с домакин Германия, на което първенство гостите се чувстваха приети като приятели. И това събитие намери отражение в киното и театъра, в изложбените зали и в литературата.

Какво общо има Моцарт с исляма? На пръв поглед – почти нищо, ако изключим известни далеко-източни отгласи в едно или друго негово произведение. Моцарт е написал обаче и операта “Идоменио”, чието действие се разиграва в древна Гърция – в постановката й в Берлинската опера в една от сцените зрителят вижда отсечената глава на пророк Мохамед. Поради страх от евентуални ислямски протести и провокиране на враждебност в тези среди постановката беше временно свалена от репертоарния план. Така стигаме до допира на двете главни теми на културната 2006 година: културните различия и недоразумения между Изтока и Запада, от една страна, и 250-та годишнина от рождението на Моцарт, от друга.

Редица културни прояви преминаха тази година под знака на юбилеите на именити личности. В Германия бяха организирани няколко големи изложби, посветени на 400-та годишнина от рождението на Рембрандт. Отбелязани бяха също 150-та годишнина от смъртта на Роберт Шуман, 150-тата от рождението на психоаналитика Зигмунд Фройд и 50-та годишнина от смъртта на Бертолт Брехт. Юбилеите започнаха с Моцартовата годишнина на 27 януари; равносметката за тържествата и проявите по този повод е добра, смята виенският съветник по въпросите на културата Андреас Майлат-Покорни:

“Предоставихме за проявите общо 30 милиона евро и имаме допълнителен оборот от 48 милиона евро. С други думи, инвестициите в културата пряко и косвено си струваха за Виена.”

Не е така по отношение на германската столица, където икономиите се отразяват зле на предлагането в областта на културата. В последно време отново се разгоряха спорове за оперните сцени в Берлин и за това нужни ли са й на столицата три големи опери. Въпреки бюджетните съкращения в областта на музейното и театралното дело тази година включително в Берлин бяха открити няколко нови сгради. В Марбах беше осветен музей на литературата, в Дрезден след дългогодишна реставрация заблестя в предишния си блясък музеят “Грюнес гевьолбе”, в която е поместена забележителната колекция на саксонския курфюрст Август Силния. Кураторката Юта Капел:

“Нека не забравяме, че Август Силния е бил не само превъзходен колекционер. Изключителната му колекция е демонстрирала и неговата власт.”

След драстични бюджетни съкращения в началото на годината Гьоте-институт успя да се съвземе и през есента дори отбеляза финансов прираст. За пръв път от години насам бюджетът му отново беше увеличен, с близо 110 милиона евро. Средства, с които Гьоте-институт възнамерява да открие нови филиали в Източна Европа, Китай и Арабския свят. Подържането и популяризирането на немския език в света отново е една от най-важните му задачи. Както подчерта германският министър на външните работи Щайнмайер:

“Да вложим повече амбиции в училищата в чужбина, повече амбиции в научния обмен – към това трябва да насочим най-вече вниманието си в следващите бюджетни години.”

И към синергийните ефекти, може да се добави. В Абу Даби беше създаден първият общ институт на Гьоте-институт, Германската служба за академичен обмен и Сдружението за техническо сътрудничество. Целта е да се поощри културния диалог с арабския и ислямския свят.

Културният диалог между Изтока и Запада отбеляза регрес през февруари тази година – причина станаха споровете около карикатурите на пророк Мохамед, поместени в един датски вестник и показващи пророка с бомба в тюрбана. Редица европейски всекидневници препечатаха карикатурите и това предизвика вълна от възмущение в ислямския свят. Предизвика, също така, дебати за свободата на печата и дали подобни карикатури трябва да се публикуват, независимо че предизвикват огромни протести; дали свободата на печата не трябва да се ограничава, когато съществува риск да се провокира насилие. Нов повод даде на тези дебати визитата на папа Бенедикт 16 през месец септември в Бавария и един цитат в словото му, произнесено в Регенсбург, в който цитат се казва, че пророк Мохамед защитава вярата си с меч. Използването на цитата предизвика вълна от възмущение в ислямския свят и само дипломатическите усилия на Ватикана успяха да съдействат за успокояване на ситуацията.

Независимо от конфликтните различия между Изтока и Запада, политици и културни дейци продължиха усилията си за диалог между културите. В редица изложби, филмови прожекции, симпозиуми и дискуси интеграцията, помирението и взаимното разбиране бяха основна тема.

Ефект

Световното първенство по футбол в Германия успя допринесе за поне временно помирение на културите. Светът гостува при приятели, както гласеше мотото на първенството и ако не всички непременно намериха тук приятели, то като гости те бяха радушно и гостоприемно посрещнати. Атмосферата на първенството беше оценена положително. Режисьорът Зьонке Вортман отрази атмосферата в документалния си филм “Германия – лятна приказка”, който бе пуснат по германските екрани през месец октомври и спечели сърцата не само на запалянковците.

Германското кино през тази година отбеляза изобщо сериозни успехи в страната и извън нея. Германската филмова академия неслучайно заяви, че киното е имало своята “златна есен”. Най-много “злато”, образно казано, събра филмът на Флориан Хенкел “Животът на другите”. “Звездни мигове” през 2006 г. имаше и в германското изобразително изкуство, и в германската литература. Не толкова много наистина, затова пък и двете се продаваха добре. Между най-търсените книги беше романът на Даниел Келман “Топография на света”. А сред най-търсените и най-продавани германски художници в света се нареди Герхард Рихтер.

В последните седмици на изтичащата година в концертни зали и телевизионни програми отново се налагаха произведенията на Моцерт. И неговата опера “Идоменио” в крайна сметка отново бе включена в репертоара на Берлинската опера.