1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Кога ще има общ европейски учебник по история?

Нациите се дефинират чрез географските си граници и историята. Учебниците по история обаче не винаги разкриват само фактите. Често те представят и нещата твърде субективно, като оставят място за национални митове

default

Корицата на първия съвместен германо-френски учебник по история

Няма друг учебен предмет, който да е така политизиран като историята. Учебниците и учебното съдържание формират съзнанието за собствената страна и политика. Всеки, който поне веднъж е виждал френски учебник по история за началния курс, разбира, къде са корените на силното национално съзнание. Полските ученици пък изучават много засилено зверствата на Вермахта в тяхната страна, без обаче да имат възможност да чуят повече за гоненията на милиони етнически германци . Учебниците са в състояние да породят “бели петна” или дори омраза в съзнанието на мнозина. Те са финни инструменти на политическата пропаганда.

Училищното образование е един от последните бастиони на националната политика в Европа и това в особена степен се отнася за обучението по история. В отделните столици зорко държат под око учебните планове. Това стеснено разбиране за историята обаче поддържа живота на национализма и осуетява единството на Европа. На гражданите на ЕС им липсва описанието на едно дълго и съвместно минало.

Училището – често пъти неправилно – се обвинява за какви ли не дефицити на обществото. В случая с обединена Европа обаче – училищното образование се проваля грандиозно. В много от учебниците по история ЕС е зачетен само с няколко странички. Тукашните осмокласници учат много повече за римляните, отколкото за Римските договори, положили началото на ЕС. Десетокласниците знаят повече за фараоните отколкото за основателите на Европейската общност. Който обаче не познава своите корени, не може да развие съзнание за общност, камо ли пък за принадлежност към нея.

Незнанието поражда предразсъдъци, то създава почва за национален популизъм. Затова е още по-неразбираемо, защо европейските политици не считат за необходимо, в училищата да се изучава една обща европейска история, в която ЕС да представлява не просто станичен факт. Като европейци би трябвало да знаем, колко назад се простират историческите корени на ЕС и защо Съюзът функционира по начин, различен от една национална държава. Защо даването е също толкова важен принцип, колкото и вземането. Онези, които разбират подобни неща ще са относително имунизирани срещу политиците, които не показват склонност към компромиси, а се държат като местни феодали, които ругаят Брюксел, а в същото време планират в своите бюджети милиардни субсидии от ЕС.

Плановете за европейски учебник по история до момента винаги са били бойкотирани. Полските историци моментално предупредиха, че не можело да има обща интепретация на историята. Зад това се крие страхът, че един съвместен учебник би принудил нациите да се откажат от своята идентичност. Че подобно нещо не е нужно, доказва новият прекрасен германо-френски учебник по история. Той не налага определени исторически представи, а предава диференцирания поглед на двете нации към общата им история и тази на ЕС. Германо-френският модел би могъл да се приложи и в цяла Европа. Подобен проект би предизвикал създаването на учебник по история, който достойно да отразява съдбините на общността. ЕС без съмнение е най-успешният политически експеримент след Втората световна война. Затова той заслужава по-добро историческо представяне, което да разшири националния поглед, концентриран главно над войните.