1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Кога един режим започва да се олюлява

Една тирания се оказва в опасност винаги, когато пробуди надежда за подобрение. Така е било винаги през историята, така става и днес, смята наблюдателят на вестник "Ди Велт" Михаел Щюрмер. Ето аргументите му.

default

Историята се повтаря

В своя станал отдавна класически анализ на монархията и революцията френският дипломат и историк Алексис дьо Токвил описва и решаващия момент на трансформация от реформа отгоре в революция отдолу. Монархическа Франция не си спестява просветителската самокритика, флиртува с естественото право, плаща и се бори на страната на северноамериканските въстаници и провъзгласявава реформи, които малко след това касира.

Alexis de Tocqueville

Тезите на Токвил /1805-1859/ са валидни и днес

"Закъснелите ги наказва животът"

Полицията и правосъдието започват да се олюляват, също както и лоялността на армията. В същото време държавният дълг достига неимоверни размери, забелязва се упадък, разцепление сред управляващия елит, плъзват съзаклятнически теории. Тогава защитниците и облагодетелстваните от стария ред се преориентират натам, където предполагат, че се намира властта на бъдещето.

Така или по подобен начин се разиграват оттогава събитията по различно време и на различни места в света. "Токвиловият момент" настъпи в Полша преди 20 години, когато комунистите бяха принудени да допуснат полусвободни избори, тъй като гаранциите от Москва отпаднаха. Няколко месеца по-късно последваха демонстрациите в ГДР, които като по чудо преминаха без насилие. Прочутите думи на Горбачов "Закъснелите ги наказва животът" разкъсаха вцепенението и страха, които владееха страната от 1953.

В Румъния Секуритате разбра, че играта е изгубена и на бърза ръка очисти диктатора, преди народният гняв да сложи край на режима. По същото време в Югославия Милошевич разбра, че държавата на Тито не може да бъде удържана повече. Той се опита да противодейства, като мобилизира великосръбския национализъм и армията - резултатът е известен.

Мир Хусейн Мусави в днешен Иран не е вероятно онзи реформатор, на когото студентите, жените и търговците се надяват. Той е проекция, фокус на надеждите, изразител на неудържимия повече вик на иранските образовани и буржоазни слоеве за свобода, светлина и въздух. Една древна културна нация не желае повече да бъде тормозена, мамена и брутализирана.

Iran Wahlen Demonstration in Berlin

Раздвоението на режима окуражава хората да се надигнат срещу произвола

Не остана нищо освен мухъл, цинизъм и насилие

Същевременно избирателите на Мусави усещат, че режимът е раздвоен и че съотношението на силите се променя. Защо иначе върховният жрец щеше да позволи второ преброяване на гласовете на отделни места - компромис между анулиране на изборите и категорична неотстъпчивост? Това е типичният начин на поведение на неуверените управници в момент на криза. Това окуражава хората да се надигнат срещу арестите, изстрелите и биячите.

Приблизително на всеки 30 години, твърдят историците, Иран променя своя облик. Толкова време измина, откакто аятолах Хомейни провъзглави царство на свободата и справедливостта. От него не остана нищо освен мухъл, цинизъм, господство на силата и недоволство. Това е моментът, описан от Токвил.

Редакцията препоръчва