Кога (ако изобщо) Великобритания ще излезе от ЕС?

Има ли график за Брекзита?

В края на седмицата британските вестници съобщиха, че новата правителствена ръководителка Тереза Мей може би ще изчака чак до октомври 2017 година, преди да подаде молбата за излизане от ЕС. След това преговорите за условията могат да продължат най-късно до края на 2019 година. А кога изобщо Великобритания окончателно ще напусне ЕС и какви преходни периоди ще получи – това в момента никой не може да каже.

Защо е това протакане?

Ако вярваме на „Сънди Таймс” и на други медии на Острова, в британското правителство цари „хаос”. Вярно, че бяха създадени две нови министерства – за излизането от ЕС и за международна търговия – но те все още не разполагат с достатъчно квалифициран персонал, пък и не знаят за какво точно да преговарят. Вътре в кабинета избухна спор между министъра на търговията Фокс и външния министър Джонсън по въпроса кой ще отговаря занапред за търговските отношения със света и с ЕС.

Тереза Мей каза, че цялата правителствена машина работни с пълна пара по подготовката на преговорите за излизане от ЕС. Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер отдавна изрази опасението, че привържениците на Брекзита нямат никакъв план. По време на последния парламентарен дебат по този въпрос Юнкер каза, че не проявява разбиране към плановете стартът на преговорите да се отлага още месеци.

Каква е позицията на държавите от ЕС?

Засега действа принципът на изчакването и обмислянето. Преди да излезе в лятна отпуска, германската канцлерка Меркел каза, че разбира, че британците имат нужда от няколко месеца, докато си подредят нещата. Досега всички смятаха, че Тереза Мей още до края на годината ще подаде молбата по член 50-ти от европейските договори, който задава рамката на излизането от ЕС. Но тази молба сякаш ще бъде отложена за неопределено време.

През тази седмица госпожа Мей ще посети няколко европейски столици и, разбира се, ще разговаря със своите колеги за Брекзита. Но това няма да бъдат някакви неформални предварителни преговори. Защото 27-те останали държави от ЕС решиха, че преговори с Лондон ще се водят чак след подаване на молбата за излизане.

Как се подготвя ЕС?

Някои държави-членки, като Франция, например, настояват излизането на британците да се осъществи бързо и без съществени отстъпки в тяхна полза. От своя страна Германия досега се застъпва за по-мек вариант.

Сегашното неустановено положение постепенно се превръща във всекидневие. Според дипломати в Брюксел, Великобритания губи повече от неяснотата около Брекзита, отколкото ЕС. Поради това да бърза се налага на Лондон, а не на Брюксел.

Идния понеделник на един малък италиански остров ще се проведе среща между италианския премиер Ренци, френския президент Оланд и германската канцлерка Меркел, които ще обсъждат вариантите за излизането на Великобритания. А на 15-ти септември в рамките на словашкото европредседателство в Братислава по същата тема ще се проведе среща на върха между лидерите на държавите-членки – без участието на Великобритания. Засега се смята, че на тази среща няма да бъдат взимани никакви решения.

На 1-ви октомври в длъжност встъпва водещият на преговорите за излизане на Великобритания. Шефът на Еврокомисията Юнкер избра за тази ключова позиция Мишел Барние – свой близък личен приятел и бивш френски министър. Във Великобритания смятат Барниер, който е и бивш еврокомисар, за представител на твърдата линия.

Какви практически последици ще има отлагането?

Ако британската премиерка Мей възнамерява да изчака изборите във Франция и в Германия и едва тогава, през октомври 2017, да внесе молбата по чл. 50, Брекзитът ще стане много сложен. През май или юни 2019 предстоят избори за Европейски парламент, в които ще трябва да участва и Великобритания, ако все още членува в ЕС. Страната има право да изпрати в Брюксел и Страсбург 74 евродепутати. С други думи, напускащите британци ще имат право на глас при избора на следващата Еврокомисия, който ще се състои през есента на 2019 г. Пак най-късно през 2019 в ЕС трябва да приключат и бюджетните преговори за периода до 2027. На теория Великобритания ще участва и в тези преговори, макар че възнамерява да спре своите годишни вноски в размер на 8.5 милиарда евро.

Дали Великобритания изобщо ще излезе?

Неколцина политици в ЕС вече се питат дали Тереза Мей наистина иска страната ѝ да излезе от ЕС. „Юридически британското правителство не е обвързано с резултатите от референдума” – каза германският евродепутат Елмар Брок в едно интервю. А австрийският вътрешен министър Ханс-Йорг Шилинг беше още по-категоричен: „Великобритания никога няма да излезе. Те и след пет години ще членуват в ЕС.” Шотландия и Северна Ирландия тъй или иначе предпочитат да останат в ЕС, дори ако се наложи да напуснат Великобритания. В Шотландия вече започна подготовката за втори референдум за излизане на страната от Великобритания, а в Ирландия се търси път за първата официална юридическа жалба срещу Брекзита. Дипломати в Брюксел предполагат, че Тереза Мей може да забави излизането чак до изборите за Долна камара във Великобритания през 2020 година. На тези избори британците ще могат всъщност още веднъж да отговорят на въпроса дали наистина искат да излязат от ЕС.