1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Когато човек говори глупости... за съвременната млада българска литература

Наскоро във в. "Сега" се появи статия на Елена Кодинова под заглавието "Когато писателите нямат характер". Предлагаме Ви острия отговор на колегата Емануил А. Видински, който коментира съвременната българска литература.

default

Handgeschriebener Brief

На 5-ти юли във в .„Сега“ беше публикувана статия от Елена Кодинова със заглавие „Когато писателите нямат характер“. По-надолу четем: Съвременната млада българска литература на ме изразява и се мори да копира Чарлз Буковски, който си го четем в оригинал “.

Дълго се колебах дали да се включа в този „дебат“ и съображенията ми да не го направя досега бяха две: първо текстът е дотам слаб, че ме дразнеше не толкова написаното, колкото че една неадекватна статия може да предизвика дебат. Явява се някой крайно неподготвен, сипе субективните си мнения, обвити в чудната и чак мила претенция на филологическото образование и веднага се получава дискусия, има отговори, някой взема нечия страна, по форумите се коментират тезите и пр. Все си мислех, че сериозен дебат би трябвало да се предизвика от също така сериозен текст, подплатен с аргументи, с културата и компетентността на автора си. Явно обаче съм се лъгал, защото единствената култура, която прозира от публикацията на Кодинова, е нейното биене в гърдите, че е филолог. Докато следвах филология някъде явно съм изпуснал да отчета какви права ми дава простият факт, че ще взема диплома, на която ще пише „Магистър по славистика“. Амче като прибавим и Немската филология, аз съм много ценен кадър, какви неща пък съм чел в оригинал, не е истина.

Второто ми съображение беше, че ще бъда припознат не просто като страна в този спор, а като засегната страна, обиденият млад писател, който се бунтува. А това променя възприемането на нещата, които ще кажа. А за обида тук не може да става и дума. Просто съм изумен

как може с такова дебелоочие да тръбиш на всеослушание собствената си

необразованост и непрофесионализъм

Bücher in einem Antiquariat

И пак са две причините, поради които сега четете тези думи: първо, смятам, че когато човек има позиция, е редно да я каже на всеослушание и разбира се, да си носи последствията. С литературата не е по-различно, та сме свикнали. Второ: моето име г-жа Кодинова със сигурност не го знае, 'щото аз не спадам към изброения тип съвременни български писатели във вашия текст. По-лошото е, че много по-емблематични фигури от мен на новата българска литература не попадат в стеснения й кръгозор от наблюдения.

Така че ето и скромния ми принос към този „дебат“:

„Съвременната млада българска литература не ме изразява “, пише Кодинова в статията си „Когато писателите нямат характер” във в. „Сега”. Изумителна арогантност наистина и то от един филолог. За първи път чувам, че която и да било литература трябвало да изразява някого. Адекватното твърдение би могло да бъде друго: „ Не харесвам тази литература, защото тя не ме изразява“. Да речем. Но теза тип „Тази литература не е добра, защото не ме изразява” е чак трогателна глупост. Г-жа Кодинова иска да бъде изразена в текстовете, да пишат за нея. Симпатично изискване наистина, но литературата изразява настроенията на епохата, не на отделната личност. И се чудя как при толкова биене в гърдите, че е филолог, не го е научила в университета, докато е анализирала буквите на Джойс.

А и как така не са я научили, че за да правиш генерални изводи е уместно да се запознаеш с по-голяма част от произведенията, които са репрезентативни за едно време? Защото това е сред първите неща, на които научиха мен във филологията. Или може би взимаме един Шлегел и един Хофман и правим изказвания за Немския романтизъм без да ни мигне окото.

Цялата незадоволеност на Кодинова е насочена към една ниша на съвременната българска литература, към „бързата литература“, която със сигурност НЕ Е Съвременната млада българска литература, а част от нея. Момчил Николов вече отговори на нападките й, затова аз няма да се спирам конкретно на тях, въпреки че и те са също толкова повърхностни, колкото и другите й тезиси.

Проблемът тук е друг – Елена Кодинова е поредният случай, който говори като цяло за българската литература на съвременността, без да я познава. И то никак. Което е лошо. В целия й текст има

плюнки, високомерие и необразованост

Federhalter - Füller - 211390 63-KON

но няма едно конкретно име на автор. Че Кодинова не е чела, е видно, но все пак нещичко, едно - две именца, когато (се опитваш да) говориш за нещо толкова конкретно като съвременната млада българска литература по толкова мащабен начин.

„Съвременните български писатели (защото те са предимно момчета без момичета)“ пише тя .... аз явно пак съм се бил заплеснал някъде, защото по скромните ми наблюдения имено писателки и поетеси са тези, които станаха репрезентативни за литературата ни през последните няколко години. Това е като да твърдиш, че българският национален отбор по футбол няма нито един свестен нападател, защото не харесваш Здравко Лазаров или Благой Георгиев например.

За да не ви карам да четете моите славни литературни опити, г-жо Кодинова, ще ви попитам по-иначе: къде точно видяхте шмъркащото подобие на Буковски в последните три книги на Елена Алексиева? Не сте я чували? Лошо. Ами в „Сабазий“ на Кристин Димитрова? По вашата логика те всъщност отсъстват от българското литературно поле, защото са „момичета“. За поетесите да говорим ли или те не са в обсега на вашия „филологически“ интерес? Да споменем тогава Георги Тенев? Пияният до козирката Тенев с увиснала на веждите му орда от пищящи фенки ... хубава картина наистина.

Георги Господинов и Алек Попов включваме ли ги или те са извън играта?

Artikelbild Bücher, grafisch bearbeitet

Въпреки че вие на 39 години се причислихте към младите, значи и Господинов, и Попов попадат под ударите на меча ви, защото сте едно поколение. Фаустовецът Господинов жули водки и навремени опва по два упсарина, за да е държелив в ореола си на пропаднал герой на Буковски. Също симпатична представа.

И накрая най - “професионалното“ (с диплома на филолог) изказване в текста на Кодинова, което искрено ме смая. Затова оставям нейното слово само да говори за себе си:

„Ерата на романа като изкуство свърши, последните големи творци в този жанр се изказаха около средата на XX век и оттогава – нищо ново под слънцето.“

Ами да, автори като Маркес, Кортасар, Бьол, Капоти, Калвино, Солженицин, Пинчън, Филип Рот, Кундера и още десетки други просто ги заличаваме с едно махване на ръката и готово. Не сме ги чели, няма ги. „Такову животно нема”, както е казал шопът, гледайки изумено жирафа.

И накрая, г-жо Кодинова, дано този малък дебат, който предизвика слабата ви статия, ви стимулира да прочетете силни български текстове, може би тогава ще си съставите едно по-адекватно мнение за съвременната млада българска литература, защото е лошо, когато човек говори глупости, но още по-лошо е, когато го прави обмислено.