1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

“Книги на моето детство” - инициатива на Зорка Първанова

Под патронажа на съпругата на българския президент Зорка Първанова бе обявено началото на национална дарителска кампания "Книги на моето детство". Организатори са Българския Червен кръст и Кока Кола. Коментар на Еми Барух.

default

Идеята на тази инициатива е да бъде насърчен интереса на децата към книгата и това да помогне за развиване на читателската им култура. Друга цел, която преследват инициаторите - както каза на откриването председателят на БЧК Христо Григоров – е «децата да бъдат отдалечени от улицата и нейното влияние".

В дните до 9 декември в областните центрове на Червения кръст ще бъдат събирани книгите, които всеки може да дари от личната си библиотека за нуждите на читалищата, обществените библиотеки и училищата в цялата страна.

Сама по себе си тази инициатива обаче, зад която безспорно стоят добри намерения, е доста демодирана като форма и едва ли ще помогне за постигне на обявената цел.

Три са основните причини за това:

Първо - читалищата са отживяла форма за културна дейност. Те са интересни само за пенсионерите и имат място в социалния живот на по-малките населени места, но със сигурност не са места, които децата и юношите предпочитат.

Второ - днешните младежи получават знанията си за света от виртуалното пространство - независимо дали това ни харесва или не. Интернет-клубовете, както и компютърните игри са много по-привлекателни за тях и инвестиция в тази насока би имала по-голям ефект от инициативата "Книги на моето детство". Трудно е да мислим, че любовта към книгата може да се върне през измачканите екземпляри на онези любими книги (защото ако една книга е любима, то тя задължително е изпомачкана от четене...), които се очаква да постъпят в областните центрове на БЧК. Освен това полиграфията и оформлението - два толкова динамични отрасъла, днес са на светлинни години от вида на книгите, за които говорим.

И трето: да се намали влиянието на улицата върху децата е една погрешно формулирана задача. Днешните деца - особено в големите градове - в свободното си време живеят на улицата, която е социализиращ фактор и почти единствената територия за спорт и отмора.

Онова, което би било много по-полезно, е улицата на големия град да предостави привлекателни условия на децата - места, които ще им харесат и ще отговарят на техните изисквания и вкусове. Достатъчно е да се види кои са любимите телевизионни канали на децата, за които е предназначена кампанията на Червения кръст, за да се получи верен ориентир за желаната от тях посока. Те гледат "екстремните спортове", карат байкове, ролери, скейтове, сноуборди, скачат с кайт-уинг и планират.

Не би било голяма инвестиция, ако столичния град предостави терени, на които да се изградят скейт паркове, рампа за екстремни спортове и игрища. Дори класическите волейбол и баскетбол и техните "стрийт"-разновидности биха привлекли достатъчно малчугани, които играта може да дисциплинира, да увлече и да амбицира.

Това не значи, че книгата няма място в детското всекидневие. Но вкусът към писания текст, към приказката и навикът за четене се създават в онази възраст, в която децата все още не излизат сами навън. Ако това е неизпълненото домашно на родителите, то те не бива да очакват Червеният кръст да попълни пост-фактум техните пропуски.

В специалното издание на Червения кръст за случая, озаглавено КНИГИ НА МОЕТО ДЕТСТВО - пише "В тази книжка героят си ти. Предстои ти да преодоляваш изпитания. Ще се наложи да избираш между това да излезеш навън и да поиграеш или да останеш у дома, с книгите" (край на цитата). Ако авторите наистина познават днешните деца, то те би трябвало не да противопоставят играта на четенето, а да напишат: “Научи се и да играеш на улицата, и да четеш книги. Имаш нужда и от едното, и от другото….»