1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Кметове на митинг срещу престъпността

Както е тръгнало скоро можем да станем свидетели и на митинг срещу правителството, организиран от самия премиер. / Явор Дачков/

Тази седмица сигурно ще остане в историята на България с клетвата на президента за втори мандат. Разбира се само за онези, които се интересуват от история. Значителното събитие от нея е друго, но и то едва ли ще се запомни, тъй като у нас абсурда отдавна се е превърнал в норма. Именно под тази рубрика влиза и събитието на което искам да обърна вниманието ви. Кметове протестираха срещу престъпността. Видяхме и такъв цирк. Хората, които са избрани, за да осигуряват сигурността протестираха срещу липсата на такава. Не вярвам някой от тях да се е появил в предизборната си кампания с обещанието, че ако стане кмет ще ходи на протести срещу престъпността. До колкото ми е известно едно от най-честите обещания на избори в България е – сигурност. На митинга липсваше само вътрешния министър Румен Петков с лентичка „Не сте сами”. Впрочем градоначалниците подкрепиха централната власт в борбата й срещу престъпността и се обявиха за по-строги наказания на онези, които посягат на кметския живот. Оказа се, че престъпността е отделна власт, самостоятелна сила, която би трябвало най-малкото да се сепне от протеста на кметовете и да си вземе бележка. Стана ясно, че на изборите ние не избираме хора, които да се борят с нея и да я ограничават със силата на закона, а някакви други, не знам как да ги нарека, които нямат нищо общо с този проблем. Даже са и потърпевши. Властта признава на митинг, че не може да упражнява власт. Това е качествено нов етап в политическия живот на страната. Може би е и световен принос - поредния български патент по екстравагантно правене на политика. Може би в следващите месеци можем да очакваме премиера Станишев да излезе на протест пред Министерския съвет с лозунг – „долу политиката на правителството”. Освен комична страна въпросът има и по-банална – цинична. Тя, както казахме се състои в признанието на властта, че не може да управлява. Тази демонстрация на безсилие е задънена улица. Защото победата на престъпността може да се осъществи само в съучастието на онези, които трябва да я преследват. В известен смисъл кметовете протестираха срещу самите себе си. Стефан Софиянски и моделът, който бе създаден в столичната община е символ на споменатата симбиоза. Лошото е, че на никого това не прави впечатление. Много от споменатите протестиращи сигурно ще бъдат преизбрани на следващите избори, а тяхната бих казал срамна акция от изминалата седмица ще бъде забравена. Както всичко останало от българския сюрреалистичен живот, което се случва съвсем наистина и не е лош сън.