1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Клуб на еврейските младежи в Берлин

В рубриката “Радиоседмичник Германия” ви предлагаме две теми: Еврейски младежки клуб в Берлин и Проект срещу безработицата сред младежта

default

В германската столица живеят най-много хора с еврейско вероизповедание. Еврейската община в Берлин наброява около 12 хиляди членове, сред тях има много млади хора. Техният делник не е по-различен от този на германските им връстници. От скоро еврейските младежи в Берлин имат свое средище – клуб, разположен в централния квартал на столицата. Ева, Йонас и Давид идват в клуба два-три пъти в седмицата, правят репетиции с другите членове на групата. Около 200 младежи посещават редовно клуба, но че самият клуб е по-особен, човек разбира, още с влизането си в него. Полицаи охраняват сградата, портиерът отваря вратата едва след повторно позвъняване. За 14-годишната Лерона полицейската охрана на еврейски институти е ежедневие.

“От десет години, разказва тя, ходя в еврейско училище, свикнала съм с това, че училището се охранява от полицията.”

Около 1500 членове на еврейската община в Берлин са младежи между 14 и 23 години. Те не искат да се изолират от връстниците си, ето защо младежкият център организира редовни срещи с турския културен дом в Берлин. Впрочем, еврейската прогимназия посещават и много нееврейски младежи.

“Повечето ми приятели, разказва Лерона, са евреи, но в училище, в еврейската прогимназия по-голямата част от съучениците ми не са евреи.”

Програмата на еврейския младежки клуб в Берлин не се различава от програмата на други младежки домеве: предлагат се курсове по модерни танци и курсове по китара, езикови курсове, фото-кръжок, веднъж в седмицата свири младежки оркестър. Ръководителят на клуба Игор Гинзбург казва:

“Разликата от други младежки центрове е, че нашият клуб се числи към берлинската еврейска община и курсовете, които предлагаме, до голяма степен включват еврейски теми, еврейско изкуство, еврейска музика.”

Членовете на еврейския младежки клуб са се сблъсквали с религиозна враждебност, предубеждения, злостни вицове на религиозна основа. Макар и да се чувстват добре в Берлин, някои еврейски младежи и лично са се сблъсквали с прояви на антисемитизъм. 14-годишната Вана разказва:

“Имаше един случай, за който писаха и във вестниците. Бяхме организирали излет, в метрото срещу нас се нахвърлиха ученици от друго училище, подхвърляха обидни думи, тъй като бяха видяли, че сме евреи.”

Еврейските младежи не искат да крият, че изповядват друга религия, те са свързани с нейните традиции, гордеят се с тях и се чувстват засегнати от всяка нападка срещу евреи.

Най-голямата реформа в областта на пазара на работната сила, така предишното коалиционна правителство в Германия представи законодателните промени в тази област. Един от най-оспорваните моменти беше т.н. работа срещу възнаграждение от по едно евро на час. Това ще доведе до дъмпинг в заплащането на труда, аргументираха противниците на реформата. Не, това е мярка за регулиране на пазара на работната сила, изтъкваше федералното правителство. Междувременно 240 хиляди души са зачислени на работа срещу заплащане от по едно евро час. В Бон, например, се осъществява специален проект за осигуряване работа на безработни младежи именно на основата на работа такова заплащане. За безработните млади хора това е възможност да се включат отново в трудовия живот.

“Винаги съм си падал по велосипедите, казва Камил, преди бях куриер, разнасях пратки с велосипеда, и тогава не печелех кой знае колко.”

Колоездачното депо на Бонската централна гара. Онези, които работят тук, са в по-голямата си част младежи, често с незавършено или прекъснато образование, с трудна биография. Някои са започнали да изучават някаква професия, после са прекъснали обучението, други са натрупали дългове, нямат жилище, не владеят добре немски език. На езика на федералната служба по труда: “милтиплени проблеми”. Ерих Фелтен, ръководител на депото казва:

“Класическият критичен момент е това, че тези младежи обикновено са неточни, на тях не може да се разчита. Работодателите изискват от служителите именно точност и надеждност.”

В депото има 320 места, които се ползват главно от хора, които живеят в едно селище и работят в друго, така че използват за придвижване влака, а от гарата до работното си място – велосипеда. На приземния етаж има малка работилница за велосипеди. Лео, който работи в нея, разказва:

“Когато ми предложиха тази работа с велосипедите, отначало не бях съвсем сигурен дали ще ми хареса. Но след два дена всичко потръгна. Най ми харесва техниката, обичам да поправям, да човъркам, да намирам начин как да се справя с някоя по-трудна поправка и т.н. С други думи, харесва ми да “правя кръпки” по велосипеда.”

Срещу един час “кръпки” Лео получава едно евро плюс т.н. “безработни”. Участието в проекта е ограничено до една година; успоредно с работата в депото участниците в проекта са задължени да си търсят работа или практикантски места за времето, след като изтече срокът им на участие в проекта. Впрочем, целта на проекта е именно тази – да поощри и подпомогне връщането на безработните младежи в трудовия живот.

“Тази година, казва Камил, изпратих документите си на четири места; имах вече едно интервю. Понаучих се как трябва човек да се кандидатира. Това ме окуражава да продължа, додето си намеря работа.”

След едногодишния срок в депото Камил започва практика по бояджийство и се надява, че до лятото ще си намери постонно практикантско място. Велосипедното депо е създадено, впрочем, преди пет години. От тогава насам в проекта са участвали 250 младежи, не малка част от тях междувременно са си намерили работа, други са зачислени като практиканти в различни предприятия.