1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Клаус Шрамайер за доклада на българския вътрешен министър Румен Петков

Юристът Клаус Шрамайер, който през 90-те години беше високопоставен германски дипломат в София, следи внимателно събитията в България. Как оценява той доклада на българския вътрешен министър Румен Петков за успехите на страната в борбата срещу престъпността и корупцията? С него разговаря Александър Андреев.

Румен Петков

Румен Петков

КШ: Списъкът е впечатляващ, но аз нито мога да потвърдя тези факти, нито да ги опровергая. Правителството положително е направило много в тази област, но проблемът е, че в мрежата явно попадат само дребните и средните риби. Така и не се чува нищо за високопоставени лица, изправени пред съда или осъдени. Може да се попита и още нещо: какво става с разкриването на всичките сензационни поръчкови убийства? Нека да споменем само Луканов, чиито предполагаеми убийци току-що бяха оправдани. Или пък Илия Павлов. По въпроса цари пълно мълчание. Има и други изненадващи неща. Много необичайно е, например, един дипломат да се изказва за правния ред в страната-домакин. А американският посланик през последните месеци остро разкритикува българското правосъдие – нещо, което ни кара да се замислим. Изненада ме и още нещо: изявлението на Главния прокурор, че стотици престъпления вече не могат да влязат в съдебната система, защото е изтекла давността. Очевидно съответните прокурори не са изпълнявали задълженията си. Това се е случило по времето, когато Главен прокурор беше Филчев. В момента той прекарва времето си като дипломат в Казахстан – малко или повече интересно. И с нежелание са връща в България, дори когато трябва да дава показания. Навярно трябва да се запитаме: каква е неговата отговорност за фиаското на прокуратурата? Защото нека да си припомним крилатия израз на неговия предшественик: “Над мен е само Бог”. С други думи: Филчев държеше всичко под свой контрол, беше в състояние да дирижира нещата в прокуратурата. И го правеше. И още един пример. В последния брой на Виртшафтсблат Бети Ганева коментира един скандален случай. Германски бизнесмен, който притежава изключително добър и скъп парцел в центъра на София, става жертва на измама, в резултат от която губи собствеността си. Това става с помощта нотариус и в резултат от действията на една съдийка. Досега нито прокуратурата, нито Апелативният съд в София съумяват да възстановят справедливостта. Всичко това са все много странни неща. Нека накрая да спомена и четвъртата поправка в българската конституция, за която също става дума в доклада на министър Румен Петков. Питам се: как ли ще изглежда новият Инспекторат? Първо – не е указано на какви условия трябва да отговарят инспекторите и в какви случаи могат да бъдат отзовавани. Но най-важното е: кой всъщност контролира тези контрольори? На практика никой не може да им дири сметка. Освен това този нов орган ще влезе в противоречие с изискването на Конституционния съд за уравновесяване на различните институции. Тоест, промените в Конституцията наистина трябваше да бъдат направени от Велико, а не от обикновено НС. Боя се, че тази последна конституционна промяна пак не е оптимална и ще бъде последвана от нови.

АА: Смятате ли, че Брюксел ще остане доволен от доклада на Петков?

КШ: Не. Те вече решиха да изпратят три комисии в София, които трябва да подложат всичко това на проверка.