1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Клаудио Магрис - интервю

Какво е за вас Европа?

Същото както времето за Св. Августин. Когато не ме питат какво представлява времето, казал той, знам какво е; когато ме попитат, не знам повече. Европа не може да се сведе до един знаменател. Но все пак на първо място трябва да се постави акцентът върху индивидуалността: достойнството на отделната личност срещу всички тоталитаризаторски посегателства. Помислете за християнското понятие за личността и свободата, за гръцкия полис, помислете за римското право, като основа за развитието на демокрацията чак до социалдемокрацията.

Как стана така, че тоталитарното се разви точно на този терен?

До 30-те години Европа беше пъпът на света. Затова големите проблеми на масовата епоха можеха да избият само тук. По онова време Европа беше истинска лаборатория както в добър, така, за съжаление, и в лош смисъл. Тоталитаризмите, появата на нови политически субекти можеха да възникнат само тук. Обективно, бе доста невероятно, че феномени като Хитлер или Сталин можеха да се пръкнат първо в Америка. Тук бе началото на Модерността.

Съществува ли сърце или ядро на съвременна Европа?

Не. Съществуват само сърцата на отделните личности, техните истории. За това става дума и в моята книга за Дунав: различни хора, обединени от нещо общо. Затова и вярвам в необходимостта от обединена Европа. Мечтая за Европа като федерална държава, която закриля своите малцинства и култури, и където аз все пак ще си остана италианец.

Понятието Средна Европа играеше навремето много важна роля. Какво означаваше то?

Това понятие е измислено в средата на 19 в. и с него първоначално се обозначава немско-унгарското икономическо господство в дунавското пространство. Десетилетия по-късно то става емблема на германската националистическа програма, а още по-късно - на една наднационална култура, тоест точно обратното. Средна Европа беше пространство на протеста срещу нацизма и съветското господство, както и срещу American Way of Life. Характерна за тази култура е критиката спрямо историята и скептицизмът към големите проекти. Средна Европа беше и домът на дисидентите.

Какво стана с тях - и с техния дом?

Сривът на комунизма повлече, за съжаление, и тях в бездната. Застрашените от диктатурата изчезнаха заедно с нея. Тяхната така богата култура съществува днес само като историческа тъкан. Сякаш нищо не е останало от нея. Но необходима е само една промяна на климата и тя отново ще избие на повърхността. Впрочем по този въпрос трябва да се даде право на Маркс: никоя историческа сила не е била така преобразяваща, както капитализмът. Не ставаме ли свидетели, за съжаление, и на изчезването от Европа дори на християнството? Естествено, то все още е тук, но може би не след дълго пак ще се окаже в катакомбите.

А как виждате ролята на исляма?

Това ще бъде проблемът на бъдещето. Със срещата между така различни култури, глобализацията предизвика шок, който може би може да се сравни с едно събитие в антична Гърция, когато преди 2500 години появата на полиса слага край на старите семейства и кланове. Това е бил шок, на който елинският дух отговаря с гръцката трагедия! Сега пак ще стане нещо такова. Ислямът не е равнозначен на фундаментализма. Но той ни кара да заемем ясна позиция, да очертаем границата, отвъд която някои стойности не подлежат на никаква дискусия. Всяка жена, според мен, може да ходи с или без забрадка. Но правата на жените са точка, по която не трябва да има никакви дискусии.

А какво ще кажете за границите на Европа?

Винаги трябва да се прави някакво разграничение. Но всяка граница трябва да се разглежда като временна. Иначе границите много бързо се превръщат в истукани, които искат кръв. Та, е много трудно да се каже къде минават границите на Европа. Днес някои казват, че това е Турция, утре други ще кажат Русия. А Толстой и Достоевски са също така част от европейската култура, както Стендал или Шилер. Като гражданин на пограничен град като Триест, аз винаги съм с чувството, че принадлежа малко и на другата страна. Изобщо, историята на Европа винаги е била и сблъсък с границите и тяхното преодоляване.

Подобно съдържание