1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Китай: царството на табутата

Когато на 29 януари бе погребан бившият партиен ръководител Цзяо Цзъян, нямаше никакви официални речи, да не говорим за държавно погребение.

default

Всичко, което е свързано с бунта в Пекин на 4 юни 1989, все още е табу. А бившият генерален секретар на ККП бе направил грешката да застане открито на страната на протестиращите студенти. Затова Цзяо Цзъян прекара остатъка от живота си под домашен арест и умря без никакви почести.

Смъртта на реформиста бе спомената във вестниците буквално с няколко изречения и изобщо не стигна до радиото и телевизията. Ръководството се опасяваше явно, че дори само споменаването на смъртта на Цзяо може да доведе до протестни акции. Историкът Чжу Ксекан обяснява:

“4 юни 1989 и смъртта на Цзяо Цзъян са две абсолютни табута. По въпроса не може да се каже нищо в печата и всички се придържат към това. За да пази своите автори, един редактор никога не би се осмелил да публикува нещо по тези две теми.”

Все още е табу и културната революция от 60-те години, с която нямат право да се занимават нито учени, нито журналисти – въпреки че едва ли има друг период в китайската история, който да е оставил такъв дълбок отпечатък върху страната. Участниците в нея, които често са както потърпевши, така и извършители, нямат голямо желание да засягат тази тема. Именнно това поколение осуетява проучването и осмислянето на културната революция – казва Гъ Хонбин, професор по съвременна литература в Шанхайския университет:

“Много от хората, допуснали грешки навремето, все още не искат да си признаят и се стремят с всички средства да не допуснат осветляването на онези години. Дали това ще им се удаде зависи най-вече от волята да се помни. Опасявам се обаче, че ние, китайците, нямаме много силна памет.”

На китайски табу е “джънджи”, което преведено буквално означава: “да се страхуваш от забраненото”. 25 години след започването на политиката на реформи, журналисти, интелектуалци и хора на изкуството все още пристъпват като в минно поле. Културната революция, 4 юни 1989, религиозното движение Фалун гонг, независимостта на Тибет, свободата на религиите или Спин – това са все теми, които се смятат за деликатни или опасни. Дори само споменаването им може да се изтълкува като критика по адрес на комунистическия монопол върху властта. И все пак в сравнение с времената на политическите кампании, в Китай е налице значителен напредък – смята историкът Чжу Ксекан:

“Много политически табута изчезнаха през последните двайсет години. Сега хората могат да говорят почти за всичко, дори да си разказват мръсни вицове за политиците, което засяга едновременно две деликатни теми: политиката и секса. Най-голямото табу е писменото излагане в статии или книги на собствените мисли. Мисля обаче, че в перспектива ще останат много малко забрани. Един ден Китай ще бъде свободен както всички развити страни, но дотогава ще минат още едно-две десетилетия.”