1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Китай, мръсната свръхсила

Време е да хвърлим втори, истински трезв поглед върху страната на чудесата Китай. Да надникнем зад фасадата на неудържимия възход.

default

Китай е шампион не само по стопански растеж и износ, но и по броя на умрелите от гръдни болести. Освен това китайците изнасят собствената си мръсотия: Лос Анжелис внася от Китай не само джиесеми и джинси, но и една четвърт от замърсителите в собствения си въздух, които ветровете донасят от другия край на Тихия океан. Най-много страдат обаче собствените граждани на Китай. Който не е живял в тази страна, той не може да си представи какво значи замърсяване на въздуха. В Пекин нощите не са черни, а сиви.

Благодарение на сателитните измервания през октомври Пекин си спечели славата на най-мръсната столица в света: никъде другаде по света няма по-висока концентрация на въглероден двуокис. 400 хиляди китайци умират годишно от мръсния въздух. По-малко от 20 процента от отпадъците и отпадъчните води биват пречиствани. Седемте най-големи реки на Китай са така мръсни, че по протежение на половината от дължината си са “напълно негодни” за човешка употреба. За да произведе стоки за 100 долара Китай потребява три пъти повече ресурси от Индия и седем пъти повече от Япония.

От къде идват тези данни? От правителството в Пекин. Какво означават те? Че стопанското развитие на Китай не може да бъде трайно. Че е крайно време китайските ръководители да променят приоритетите си.

Днешният растеж на Китай е така зашеметяващ, скоростта толкова бясна, колкото и безумна. Това се дължи на една политика, която сляпо копира западния модел, като възприема и фатално ускорява и неговите грешки. Защото в Китай липсват спирачки и механизми за сигурност. Защото партията не се отказва от властта си. Защото тя запушва устата както на медиите, така и на правосъдието, защото се страхува от гражданските инициативи. Ако китайските комунисти не въведат политически реформи, един ден те ще се задушат от собствените си икономически успехи.