1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Кинорежисьорът - живописец

Филмите му са фантасмагорични, мрачни, смущаващи - не по-малко смущаващи, мрачни, разтърсващи са и неговите платна. Култовият американски режисьор Дейвид Линч представя първата си самостоятелна изложба в Германия.

default

Дейвид Линч с първа изложба в Германия

Изложба от творби на Дейвид Линч беше открита наскоро в Брюл - града, в който е роден германският художник-сюрреалист Макс Ернст. Култовият американски режисьор се представя с около 150 свои творби: живопис, фотография и литография. Специално за изложбата, наречена Dark Splendor (Тъмно великолепие) той е направил саундтрак, който създава мистична атмосфера.

Убийства, изнасилване, суицид, оголени и обезобразени тела - суров, тъмен, мрачен е светът, в който потапят творбите на Дейвид Линч. Това едва ли е изненадващо: като режисьор той е известен с филми като "Blue Velvet" (1986), "Wild at Heart" (1990), "Lost Highway" (1997), пълни със сласт, перверзни агресии и невероятно заплетени истории.

От живописта към киното

Част от привлекателността на загадъчните му филмови фантасмагории се състои в това, че съдържат кадри, пространства и картини, граничещи с изобразителното изкуство. Изложбата в музея "Макс Ернст" в Брюл показва, че филмовото мислене на Дейвид Линч действително е много тясно свързано с изобразителното изкуство.

David Lynch - Dark Splendor - Flash-Galerie

Dark Splendor

Неслучайно първоначалното желание на Линч е да стане художник и неслучайно през 60-те години той следва изобразително изкуство във Филаделфия. Само че в някакъв момент, изправен пред платната си, добива чувството, че в тъмните участъци на картината нещо сякаш се движи. Започва да съчетава раздвижени рисунки с филмови кадри, прави първите си късометражни филми: "Киното възникна за мен от живописта."

И десетилетия наред киното е предпочитаната му изразна форма. Само че тъкмо през последните 20 години Дейвид Линч явно е правил много картини, русинки и фотографии. Последните му работи, представени на изложбата, са фотографии на топящите се снежни човеци пред къщи в мизерни предградия. Снима ги по време на работата си над сериала "Twin Peaks" (1990/91).

Екзистенциална необходимост

В едно парижко ателие изработва литографии, като изпробва техники, които преди него са използвали Пикасо, Джакомети, Макс Ернст. За серията "Distorted Nudes" използва компютърни обработки на исторически еротични фотографии - телата на моделите са малтретирани, обезобразени, променени до неузнаваемост.

David Lynch - Dark Splendor - Flash-Galerie

Well... I Can Dream; Can't I? 2004

Директорът на музея "Макс Ернст" Ахим Зомер изтъква: "Изложбата е уникална. Тя за пръв път представя в Германия изобразителното изкуство на известния кинорежисьор. Досега в Европа той е представял своя изложба само веднъж - през 2007 г. в Париж."

Линч смята себе си преди всичко за художник и след това за режисьор. Да рисува за него е "екзистенциална необходимост", казва изкуствоведът Вернер Шпис, който е и куратор на изложбата. Сред любимите художници на Дейвид Линч са сюрреалистите, както и експресионистът Френсис Бейкън, магическият реалист Едуард Хопър. В изкуството на Линч мистичното и делничното, сънят и реалността съществуват едно до друго и преливат едно в друго. Черният цвят е неговият цвят: "Тъмнотата е загадка. Тя ни привлича, мами ни, призовава ни."