1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

“Келтският тигър” – за икономическия успех на Ирландия

Наричат Ирландия „Келтският тигър” заради фантастичния икономически напредък през последните години в рамките на ЕС. Кои са характеристиките на този успех и възможен ли е той в България?/Репортаж Георги Папакочев/

default

Макар и отдалечени една от друга, Ирландия и България имат идентични етапи в своята съдба. Това става ясно не само от разговорите с обикновени ирландци, икономисти и политици, но и от данните, които предоставя икономическата и политическа история на острова, наричан днес по подобие на икономическите феномени в Югоизточна Азия „Келтският тигър”. Защото от безнадеждно бедна селскостопанска държава през 70-те години на миналия век, след влизането си в ЕС през 1973г. Ейре, както е оригиналното име на държавата, започва да регистрира ежегоден 10 процентен икономически растеж, а чуждестранните инвестиции в нея бележат рекордни размери.

Ирландската агенция за индустриално развитие /ИДА/ е държавен орган, чиято задача е осигуряването на нови инвестиции за промишления и търговски сектор, както и подпомагането и развитието на съществуващия инвестиционен пазар. В нейния офис на дъблинската улица „Уилтън” разговарях с г-н Брендън Халпин, един от изпълнителните мениджъри на агенцията:

“Големият пазар за нас са САЩ. 70 на сто от обществените инвестиции в Ирландия идват от Америка. Ние имаме офиси в 5 места в Европа, която е втора по големина наша партньорка. Днешните многонационални компании в Ирландия не са съставени от имигранти, а от ирландски граждани, което е твърде положителен фактор.”

Според Халпин, личности като Бил Гейтс и други големи компании, подобни на Майкрософт, са се насочили към ирландските специалисти като полезни, гъвкави хора с творческа нагласа, и тъкмо в това се състои тяхната конкурентноспособност като работна сила. От този изходен пункт на инвеститорите всичко става по-гъвкаво – държавата, работната сила, специалистите. Образованието и институциите също се променят. Малката държава е в състояние да реагира по-бързо, може да бъде и творчески по-полезна.

Днес Ирландия произвежда повече наука и образование на глава от населението от която и да е друга държава. Ако търсите високотехнологична промишленост, индустрия, основана на знанието, тогава у нас имате на разположение най-подходящите хора, отбелязва Брендън Халпин и прави следното сравнение:

“В Германия основните видове промишленост и бизнес са концентрирани в традиционните областти на инжинерната наука – механиката, тежкото машиностроене, производството на автомобили, стоманодобива. Ирландия е от обратната страна на тази скала. Ние развиваме повече Ай Ти бизнес, биотехнологии и други видове промишленост. Не акцентираме върху автомобилната, металодобивната и други промишлености, защото нямаме ресурси за тях. Затова за нас образованието и инфраструктурата се оказаха много по-полезни за съвременните нови технологии.”

По повод въвеждането на 10 процентен плосък данък в България, г-н Халпин отбеляза:

“Известно е, че вашата страна и някои нови членки на ЕС обявиха много ниски данъчни ставки. Пожелавам ви успех, защото не е никак лесно на дадено правителство да определи оптималните данъчни ставки и мнозина се объркват доста в тази област. Ние преминахме дълъг период на несигурност и всъщност играехме малко хазартно в привличането на световните гиганти каквито са Епъл и Майкрософт.Повечето едва ли си спомнят, ако въобще са и чували, за компютърните системи Норд стар и други. Това бяха младите, твърде обещаващи Ай Ти компании от 80-те години. Много от тях действуваха в Ирландия просто защото ние не можехме да привлечем гигантите!”

Но, както се оказа в крайна сметка, в края на 80-те години при нас вече бяха пристигнали Майкрософт, Епъл, Интел, Дел, Гейтуей текнолоджис и така по същество успяхме, казва Брендън Халпин.

През 60-те и 70-те години Ирландия прави отчаяни опити да привлече чужди инвестиции. Мечтата за френски, британски, германски или холандски капитали е карала ирландците направо да молят за вниманието на бизнеса в тези страни. За постигането на целта се използуват ресурсите на дипломацията, посолствата. През годините на Ирландия се е гледало като на държава, която разпродава себе си – прави отстъпки, предлага ниски данъци, дава преференции. Оказва се, че това не е било важното.

Защото днес всяка страна, в това число и България, върши точно същото, което са правили ирландците – агресивно да търси чуждестранни инвестиции. Дълго време островната държава не беше забелязвана, но тя пое всички рискове и успя! Защото който рискува разумно в бизнеса – със сигурност печели.