1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Като воденичен камък на шия

Редица германски медии публикуваха информации и рецензии за романа на Сибиле Левичаров "Апостолов", който получи тазгодишната награда на Лайпцигския панаир на книгата. Списание Шпигел също предложи гледната си точка.

default

Журито на Лайпцигския панаир на книгата предпочете романа на Левичаров

Който се казва Левичаров и нарича романа си "Апостолов", очевидно има усет за ефект и съзвучие - още повече, че двете имена стоят на корицата непосредствено едно под друго, без отстояние и без малки имена.

Buchcover des Romans Apostoloff von Sibille Lewitscharoff

Българите реагираха гневно на романа "Апостолов"

Още от заглавната страница и името на романа си личи закачливото злорадство на авторката. Сибиле Левичаров, родена през 1954 година в Щутгарт, с баща българин и майка германка, получи за новия си роман наградата за белетристика на Лайпцигския панаир на книгата . И с право: Романът "Апостолов" - това е името на една от фигурите в романа - е изтъкан от

ярост, черен хумор и надменност

Литературната кариера на тази разказвачка започва преди повече от 10 години. През 1998 в Клагенфуртг тя получи наградата на името на Ингеборг Бахман за фрагмент от произведението си "Понг". С елегично-тихите си романи Монтгомъри /2003/ и Консуматус /2006/ тя стана любимец на критиката, но не и на публиката.

Новата й творба е по-достъпна, макар да е почти толкова своенравна колкото и предишните. Румен Апостолов - това е пълното име на героя от заглавието, в никакъв случай не е най-важната фигура на романа. Той е само шофьор на две посетителки от Германия, които разкарва в своя малък автомобил "Дайхатцу" из България - две сестри, по-младата от които играе ролята на почти неприкрито "алтер его" на авторката и която предпочита да сипе своите злъчни забележки по адрес на страната и хората от задната седалка. Най-вече по адрес на страната: България била "ужасяваща страна - или не така драматично казано: глупава и лоша страна".

От ситуация на ситуация възмущението градира постоянно

Leipziger Buchmesse Preisträgerin Sibylle Lewitscharoff

Сибиле Левичаров не вярва, че книгата й може да бъде преведена на български

"Храната в България? - удавен в олио буламач. Българското изкуство на 20-ия век ? "Отвратително и то без изключения". През градовете, през които пътуват, тя констатира "проказа по сградите". В този тон нещата продължават бодро и нататък.

Как неразлъчно преплетени са "омразата към бащата и към родината му" - става ясно от тирадите на разказвачката. Всички подигравки прикриват скръбта на едно малко момиченце, което на 11 години загубва баща си. Собственият баща - българин, който на 39 годишна годишна възраст се обесва в Щутгарт, е призракът, чието бреме тегне над двете сестри. История, разказана от Сибиле Левичаров по искрящ и забавен начин.

БУ/МИ/Шпигел

Редакцията препоръчва