1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

"Катин": разказ за едно престъпление и за една национална травма

На филмовия фестивал в Берлин беше представен най-новия филм на световноизвестния режисьор Анджей Вайда. Филмът е включен в конкурсната програма на Берлинале извън конкуренцията. Номиниран е за Оскар.

default

Филмът на Вайда "Катин" е номиниран за "Оскар" за най-добър чуждестранен филм

Всеки път на Берлиналето има няколко филма, които са включени в конкурсната програма, но не се надпреварват за някоя от мечките. Парадоксът се обяснява с това, че някои от тези филми не отговарят на условието да не са били излъчвани досега. Те, обаче, са включени в конкурсната програма, защото са с висока худжествена стойност и така се превръщат в мерило за всички останали филми.
Тема-табу в продължение на десетилетия Най-новият филм на Анджей Вайда "Катин" се появи на полските киноекрани още през септември миналата година. Той е посветен на масовия разстрел на полски офицери от съветските войски край Катин през септември 1939-та година. Десетилетия наред комунистическите режими в Москва и Варшава представят това престъпление като дело на Вермахта. В самата Полша темата също остава табу. Защо обаче филмът "Катин" се появява цели 17 години след промените? В интервю за "Дойчландрадио" режисьорът Анджей Вайда, иконата на полското кино, заяви:
"Полската филмова школа живееше от писателите, чиито произведения можеха да бъдат екранизирани. Темата Катин обаче не беше отразена в полската литература. Тя просто отсъстваше. Иначе този филм можеше да бъде заснет още в първите дни на свободата".

Katyn 58. Berlinale Wettbewerb

Кадър от филма "Катин"


Личната драма на Вайда За късната поява на този филм има може би и лични причини. Бащата на Анджей Вайда е сред разтреляните от съветската армия полски офицери:
"Големият въпрос за мен беше къде е мястото на майка ми, ако искам да направя филм за баща ми. Майка си познавах по-добре, защото бях свидетел как тя се надяваше години наред, че баща ми ще се върне, само защото името му не беше в списъка на избитите офицери", казва Анджей Вайда.
И действително, филмът печели с разтърсващите сцени на лични и семейни драми, на най-обикновени хора, жени, деца и военни, опитващи се безуспешно да избягат от две притискащи ги армии: от изток - съветската и от запад - германската. Не по-малко запомнящи са и епизодите с малкото поляци, които искат да извадят истината на бял свят. Националната травма В същото време обаче, отбелязват някои критици, полските офицери са застинали в позата на национални герои и пиедесталът, на който са поставени, не бива да се разклаща от въпроси като този защо оцелелите от тях поддържат легендата за това, че клането е дело на Вермахта, а не на Червената армия. Но това е филм на един майстор и въпреки всички критики, си остава мерило за художествена стойност, а и за смелостта да разкажеш за една национална травма.