1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Каталуния и югославското дежа вю

Страните, произлезли от бивша Югославия, внимателно проследиха каталунския референдум. На Балканите сепаратистките настроения все още са живи. И стават по-силни, пише кореспондентът на ДВ в Белград Томас Рознер.

Не само в Барселона миналата неделя се развяваха каталунски знамена. Същото можеше да се види и на много места в Сърбия. Например в автономната провинция Войводина, където всички офиси на регионалната партия "Лига на социалдемократите във Войводина" (ЛСВ) бяха окичени с каталунския флаг в знак на солидарност със стремежа на каталунците към независимост. Лидерът на партията Ненад Чанак дори замина за Барселона, за да види с очите си как протича оспорваният референдум за независимост. "Политическите последици от този референдум ще бъдат много сериозни. Тази централизирана Испания, която познаваме днес, няма да просъществува", коментира Чанак.

И в хърватския град Риека местната партия "Листа за Риека", бореща се за автономия, настоява президентката и премиерът на страната най-после да нарушат мълчанието си и да осъдят "бруталното насилие" на испанската полиция в Каталуния.

Спомените за 1990-те са живи 

Дали от симпатии към Испания или заради продължаващия - най-вече в Сърбия - дебат за нежеланието на Белград да признае независимостта на Косово: повечето държавни ръководители в страните от бивша Югославия не говорят за каталунския референдум. При това става дума за един европейски регион, където борбата на каталунците за независимост се следи изключително внимателно и където след войните, съпътствали разпада на бивша Югославия, сепаратистките настроения все още са много силни. 

Референдумът в Каталуния напомни най-вече на по-възрастните хървати, босненци, сърби и словенци за допитванията, проведени при тях в началото на 1990-те години и дали стартовия изстрел за разпада на Югославия. Днес силни сепаратистки стремежи се усещат най-вече в мултинационалната държава Босна и Херцеговина. Искания за повече автономия обаче се долавят и на много други места на Балканите. Подобно на Каталуния, най-силните в икономическо отношение области в Хърватия и Сърбия също настояват за повече финансова независимост от Загреб и Белград.

Страхът от прокарване на нови граници

"Има ли Истрия право да се отдели от Хърватия?", попита хърватският портал Index.hr след референдума в Каталуния. Сумите, които сравнително богатата област превежда на централната власт под формата на данъци, са по-високи от стойността на субсидиите, които Истрия получава от Загреб. Въпреки това дори и настояващата за децентрализация местна партия "Истрийска демократическа асамблея" (IDS) не подкрепя стремежите за отцепване. Пред цитирания по-горе сайт евродепутатът от IDS Иван Якович подчерта, че партията му не се стреми към получаването на независимост, а само към възможно най-широка автономия.

Сръбската област Войводина е със статут на "автономна провинция" още от 1945 година, а през 1974 автономията ѝ беше разширена максимално. През 1989 сръбският автократ Слободан Милошевич фактически отне автономния статут на Войводина, който обаче ѝ беше върнат 13 години по-късно, а с поправка в конституцията през 2006 Войводина получи и по-широки финансови правомощия. Що се отнася до исканията на някои местни политици за възстановяването на автономията от 1974 година: в Белград засега те удрят на камък.

На камък удрят и стремежите на албанските националисти за създаване на "Велика Албания" - за обединение на населените с албанци райони в Македония, Южна Сърбия и Косово с Албания. Защото прокарването на нови граници на Балканите може да разпали нови конфликти в този богат на етноси район.

Днес най-силни сепаратистки настроения има в Босна и Херцеговина, където живеят хървати, сърби и бошняци (босненски мюсюлмани). Босненските хървати настояват за самостоятелност. Лидерът на босненските сърби Милорад Додик пък ту плаши с референдум за отцепването на република Сръбска в Босна, ту се отказва от тези си намерения - по чисто тактически изборни съображения. И как няма да е така, след като там разпалването на етнически напрежения се доказа като най-доброто средство за задържане на властта.

Провалени надежди

Погледът към икономическия ефект от желаната или наложената независимост на Балканите обаче е доста отрезвяващ: самостоятелността не е подобрила икономическото положението на нито една от бившите югославски републики. Единствено словенците днес имат по-висок стандарт, отколкото по времето на бивша Югославия. Дори новакът в ЕС Хърватия се бори с висока младежка безработица и със сериозен отлив на работна ръка.

Македония, Черна гора и Сърбия също се борят с безработица, изтичане на мозъци и бедност. И сякаш днес те залагат единствено на надеждите за присъединяване към ЕС - като гарант за по-добро бъдеще. Що се отнася до Босна и Херцеговина - тя изглежда на светлинни години разстояние от получаването на статут на страна-кандидатка за членство в ЕС. Не по-добри са и шансовете на Косово. И докато грузинците, молдовците и украинците вече пътуват безвизово в страните от Шенген, косоварите продължават да се редят на опашки за визи пред консулствата. За Косово, което през 2008 година отпразнува шумно отделянето си от Сърбия, извоюваната независимост се оказа по-скоро тъжно продължение на следвоенните години, които сякаш нямат край.