1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Карнавалът като християнско наследство

"Петият сезон"- така в Северен Рейн-Вестфалия наричат шеговито карнавала, който достига една от своите кулминационни точки на "женски четвъртък". Лудите дни преди "пепелна сряда" водят своите корени от езически времена.

default

Маскарадът - неразделна част от карнавала

Определянето на карнавала като езически е неправилно, защото той има и християнски корени. Това смята Вернер Мецгер, професор по етнология във Фрайбургския университет. Според него тази истина е била прикрита по времето на нацистката диктатура. Тогава са свързвали Фашинга с традиции, типични за древните германи.

Корените на карнавалната традиция

Weiberfastnacht in Köln, Karneval

Карнавалните празненства символизират и прогонването на студените дни

Произходът на думата Фашинг обаче има общо с немското "фастен", което означава постя. Самият карнавал в Кьолн и Дюселдорф също има общо с постенето. Думата карнавал произлиза от карне - месо - и сочи липсата на месо в храната по време на великия пост преди Великден, който обхваща шест седмици. Важно е било също сексуалното въздържание, във връзка с което е и църковната забрана за бракове през този период.

Професор Мецгер е изследвал и корените на маскарадното веселие, които са неразделна част от карнавала. Маскирането като елемент на веселието се появява столетия преди Реформацията предимно за целите на театрални представления. Интересно е, че в периода между 1400 и 1500 година между традиционните маски на "селянин" и "дявол" се е появил шутът. Днес той има важна роля в дните на Фашинга.

Шутът - нарицателно за човешка глупост

Шутът бива споменаван многократно в Библията. Той отрича съществуването на Господ в Псалм 52-ри. Затова днес шутовщината е вид нарицателно за човешка глупост и несъвършенство. Католическата църква е оценявала важната роля на Фашинга. До наши дни след нощта на Фашинга се проповядва "Мементо мори" ("Спомни си, че ще трябва да умреш").

Мартин Лутер обаче смятал Фашинга за нещо, което няма място в протестантските райони. Затова Фашингът не присъства в традициите на реформираната църква.

Редакцията препоръчва