1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Карнавалът като икономически фактор

Т.н. "пети сезон", карнавалът отново започва. Карнавалната треска е свързана обаче не само с веселие и смях, за карнавалната индустрия тя означава и по-добра печелба. Действително ли карнавалът е и икономически фактор?

default

”Избрахме си костюми на клоуни”; ”Още не съм си избрала костюм, колебая се дали да не се преоблека като придворна дама или пък като ангелче.”

Карнавална треска в ”Карневалсвиртс” в Кьолн. 13-те каси на най-голямия германски магазин за карнавални костюми и артикули са пълни. Между 5 и 10 хиляди души на ден купуват костюми и аксесоари за карнавала. Управителният директор Франк Шрьодер казва:

”Най-натоварено е в последните три дни, тогава и настроението става съвсем карнавално, закъснелите клиенти бързат да купят нещо в последния момент.”

Участникът в карнавала изразходва средно между 40 и 60 евро за костюм; никой не пести парите си. От обичайната в последно време въздържаност на германския купувач в магазина за карнавални костюми и артикули няма и следа.

”Вижда се по-скоро, казва управителният директор, че хората са все пак доста потиснати от кризата. Ето защо в дните на карнавала се отпускат и се веселят. Карнавалът не е бранш, засегнат от инфлацията.”

70% от годишния си оборот магазинът за карнавални костюми прави именно по време на карнавала. При това се купуват не само карнавални костюми. Индустрията прави оборот от около няколко милиарда евро по време на карнавала. Зигрид Кребс от карнавалния комитет казва:

”Не разполагаме с точни цифри. Вярно е обаче, че за Кьолн и региона карнавалът е много важен момент. От карнавала печелят туристическият и гастрономическият бранш, търговията, защото онези, които участват в карнавала, отиват, да кажем, при фризьора, ползват такси, купуват си храна и напитки, подготвят се, с други думи за празника.”

”Парите бързо отиват, казва тази жена, - за костюма, за това, за онова и ето ти най-малко 300 евро.” ”Поне 600”, възразява един мъж. ”Е ако не са 600 или 300, то някъде около 100 евро, но само за един човек – за цялото семейство разходите стават къде-къде повече.”

Така наречените карнавални сдружения се оплакват обаче, че залите остават празни, сдружението ”Тафаба”, например, е трябвало да отмени по тази причина няколко карнавални сбирки. Зигрид Кребс казва:

”Наблюдаваме, че тук и там залите не се пълнят, това е защото карнавалната сесия тази година е прекалено кратка. С други думи, хората заделят пари за карнавала само от едната месечна заплата.”

С други думи, карнавалните сдружения трябва да се борят, за да оцелеят. Но пък и не всички грижи са основателни, смята Зигрид Кребс, според него сдруженията малко преувеличават с оплакванията си.