1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Карл Роув, ЦРУ и медиите

Напоследък Скот Макклелан сигурно проклина деня, когато прие да стане говорител на Белия дом.

Карл Роув

Карл Роув

Сега му се налага почти ежедневно да избягва въпроса, на който неговият шеф президентът Буш не иска да бъде даден отговор: дали дясната ръка на президента Карл Роув е издал тайна, засягаща ЦРУ:

Разследването е в ход. Белият дом се въздържа от коментар по него.

Всичко започва преди повече от две години с прословутата реч на Буш за Ирак. Президентът твърди, че Садам Хюсеин се опитвал да се снабди с уран от Африка. Бившият американски посланик Джозеф Уилсън заявява публично, че това е умишлено пусната в обръщение партенка. Една седмица по-късно старият коментатор и отявлен привърженик на Буш, Робърт Новак, издава на обществеността, че съпругата на Уилсън била агент на ЦРУ. Уилсън е убеден, че това е било отмъщение от страна на президентския съветник:

Уважавани журналисти ми казаха, че след статията на Новак Роув се обаждал насам-натам, повтаряйки, че жената на Уилсън може спокойно да бъде отстреляна.

Обвиняваният побърза да отрече това:

Аз не знаех нейното име, така че не бих могъл да го издам.

Това не е съвсем вярно. Журналистът от списание “Тайм” Мак Купър съобщи за един телефонен разговор с Роув, от който за пръв път научил, че жената на Уилсън е човек на ЦРУ.

Без значение кой кога е лъгал – при скандала, който може да струва мястото на Карл Роув, за американските медии става дума не само за сочни заглавия. Става дума за защитата на източниците на информация. Хауърд Курц от “Вашингтон пост” отбелязва:

Когато журналистите нямат кураж да се позоват на анонимни източници и когато самите информатори не са сигурни, че могат да се доверят на медиите, тогава несъмнено се публикуват по-малко информации от правителствената сфера или от бизнеса.

В САЩ съзнателното издаване на таен агент е наказуемо деяние. Специалният следовател иска на всяка цена да научи от журналистите източника на информация. Мат Купър от “Тайм” издаде своя източник едва след като получи зелена улица лично от Карл Роув. Джудит Милър, сътрудничка на “Ню Йорк таймс”, продължава да мълчи и затова от две седмици е в предварителния арест. Рон Браунстайн от “Лос Анжелос таймс” казва:

Поверителните разговори във Вашингтон са вездесъщи като въздуха – просто няма начин да изчезнат.

Междувременно Конгресът обсъжда нов закон, чиято цел е да опази журналистите от избора между недискретност и затвор. Ето мнението на сенатора-демократ Кристофър Дод:

Не става дума за специални привилегии за представителите на четвъртата власт. Напротив – става дума за правото на всички граждани да получават и препредават информация.

Засега журналистите, акредитирани към Белия дом, продължават да търсят истината за Карл Роув и случая Уилсън. Според слуховете президентът Буш възнамерявал да забрави пословичната си лоялност, като формално уволни Роув, но продължи да разчита на него зад кулисите.