1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Капризи на времето в Югоизточна Европа

Наводнения и суша. Редица страни в Югоизточна Европа пострадаха тази година от различни природни бедствия. В Румъния и България хората бяха измъчвани от температури над 35 градуса, след което последваха проливни дъждове, които пък предизвикаха наводнения. Грит Хофман разказва за необичайните капризи на времето на Балканите:

default

Хората в Румъния и България се молеха само за едно: за освежителен дъжд. Онова, което се изсипа върху главите им в края на миналата седмица обаче, беше повече от дъжд. Огромни водни маси заляха изсъхналата земя, реки излязоха от коритото си, много къщи бяха отнесени. Жеги и наводнения – това са последиците от глобалното затопляне, обяснява германският учен Волфганг Зайлер, директор на Института за метеорология и климатология в Гармиш-Партенкирхен:

“Поради повишаването на температурите, във връзка с така наречения парников ефект, се изпарява и повече вода. Така се изразходва страшно много енергия, която се освобождава, когато водните пари в атмосферата се кондензират на дъжд, който пада обратно на земята.”

Следователно колкото повече се загрява атмосферата, толкова повече енергия трябва да се освобождава – под формата на чести и екстремни капризи на времето. Въпреки че напоследък Югоизточна Европа пострада особено много, страните в този регион не са по принцип по-застрашени от другите – подчертава климатологът Фридрих Герстенгарбе от Потсдам:

“Те са също толкова застрашени или незастрашени, както всички други области. Това, което стана сега на Балканите, може да ни се случи също и на нас.”

Както и стана при наводненията на река Одер през 1997 или на Елба през 2002. Това ще става по-често занапред, включително и в Югоизточна Европа – изтъква Волфганг Зайлер:

“Нашите модели за средиземноморския регион и Югоизточна Европа показват по-редки, но по-интензивни валежи през лятото.”

Тъй като очертаващата се промяна на климата е неизбежна, хората трябва просто да се пригодят към нея – с помощта на добре функциониращи отводни системи, с язовири и басейни за събиране на дъждовна вода. Само че тези мерки може да отнемат много време, а и струват много пари. Така ще възникнат нови разграничения между европейските страни – смята Фридрих Герстенгарбе:

“Това е сигурно: една богата страна като Германия може естествено да се погрижи за много по-ефикасни предпазни мерки, отколкото една страна на Балканите.”

Но поне България и Румъния ще могат да разчитат в бъдеще на помощ – с влизането си в ЕС те ще имат съдействието на Брюксел за справянето с подобни бедствени ситуации. И те ще имат нужда от тази помощ, тъй като повечето климатолози прогнозират продължаващо затопляне на климата. В Южна и Югозападна Европа вече се забелязват първите последствия|: Испания страда от недостиг на вода и образуване на пустинни площи, в Южна Франция бушуват горски пожари, а реките в Италия през лятото имат толкова малко вода, че става невъзможно движението на лодки и кораби. Ето отново Волфганг Зайлер:

“По принцип валежите ще намалеят. Ситуацията, която наблюдаваме днес в Северна Африка и Средиземноморския регион, се измества бавно на север. Това означава, че Балканите са непосредствено засегнати от това развитие.”