1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Капаните на правовата държава

Правова държава ще има едва тогава, когато и „обикновените”, и „необикновените” хора приемат факта, че тя важи за всички, твърди Александър Андреев в коментара си по повод един неочакван проблем в Хагския трибунал.

default

Еврокомисията отново иска от България доказателства, че съдебната система работи, стана ясно от посещението на Джонатан Фол в София. Брюксел настоява за присъди, Брюксел поставя срокове, но все пак най-важно си остава напомнянето на брюкселския директор, че хората в България желаят работеща съдебна система.

Да, желание има, но то винаги се насочва нагоре. А правовата държава – с извинение за баналното подсещане – е вид обществен договор, по който всички поемат задължението да спазват законите. Разбира се, има инструменти, чрез които неспазващите се вкарват в пътя, но за мнозина този път води през „врата у поле”, а тя може и да се заобиколи. Това е и

UN Kriegsverbrechertribunal in Den Haag

Сградата на Трибунала в Хага

вроденият дефект на правовата държава

заради който някои я взимат на подбив, а други направо я игнорират. Шокиращ пример за това (който няма връзка с България, но е много характер за определен тип манталитет) в момента разследват колегите ми от Дойче Веле. Ще го опиша предпазливо, защото фактите още не са потвърдени, пък и нямаме позицията на засегнатата институция. Тази институция е Трибуналът срещу военнопрестъпниците в Хага. В съзвучие с най-красивите принципи на правовата държава Трибуналът осигурява на обвиняемите адвокатска защита. И то не просто служебен адвокат, а адвокат по техен избор, чиито хонорари се плащат от самия Трибунал. Обвиняемите могат да се откажат от тази услуга, но твърди се, че досега са го сторили само двама. Останалите приемат финансирането и си намират защитници. Дотук – добре. Оказва се обаче, че неколцина от предполагаемите (някои междувременно и осъдени) военнопрестъпници са надушили далаверата и – ни повече, ни по-малко – обявяват адвокатските хонорари на търг.

„Делкане” му казват на не особено изтънчен български днес: ти ми даваш половината хонорар, аз пък ти давам адвокатски мандат. Така, според информацията на Дойче Веле, лежейки в предварителния арест и дори изтърпявайки ефективни наказания, въпросните далавераджии са натрупали сериозни суми в евро, а някои от тях дори се върнали по родните си места в доста по-цветущо финансово положение, отколкото са техните изпатили от войните съселяни и съграждани в бившата Югославия.

Justitia Göttin der Gerechtigkeit, Waage, Frankfurt

Законите сякаш не важат за всички

Трогателната беззащитност на правовата държава

срещу подобни изпечени хитреци, които обръщат инструментариума й срещу самата нея, едва ли е повод за злорадство. Тя по-скоро онагледява крехкостта на въпросния обществен договор, който осигурява законност за всички, стига всички да са склонни да се подчиняват на законите. И това важи както за онези, които ги прилагат, така и за останалите – за така наречените „обикновени хора”, очакващи и в България най-после да се възцари законност.

И Еврокомисията може да настоява и да предупреждава до пресипване, правова държава обаче ще има едва тогава, когато и „обикновените”, и „необикновените” приемат факта, че тя важи за всички, включително и за тях самите.

Редакцията препоръчва