1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Канцлерът Шрьодер прилага стари рецепти

Германските медии за хода на предизборната кампания

Герхард Шрьдоер стартира предизборната компания на социалдемократите в Хановер

Герхард Шрьдоер стартира предизборната компания на социалдемократите в Хановер

Тагесшпигел цитира думите на кандидатката за канцлерския пост Ангела Меркел – че страната е изправена пред взимането на решение за посоката. И това е същността на проблема, както показа миналата седмица. Принципно Меркел има право: правилно и важно би било германците да изберат посока. За целта, обаче, предизборната кампания трябва да се промени, тя трябва да се радикализира – в истинския смисъл на думата, и да изтъкне отчетливо всички позиции. Един срещу друг трябва да бъдат противопоставени различни модели, но както Меркел, така и Шрьодер се боят от това. Зад всичко това вероятно стои страхът от докосването на табутата. В такъв случай дали в тези времена би могло да се говори максимална трудова заетост? Или за растеж?

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг твърди, че съгласно волята на опозицията икономическата политика би трябвало да се превърне във Ватерлоо за канцлера. Неговото твърдение, че не би могъл да промени нещата само за една нощ, би могло да наелектризира предизборната кампания на ХДС и ХСС. Но засега – щаден от опозицията – канцлерът напълно спокойно би могъл да се опре на старите рецепти от изборните си успехи, които сега прилага само малко видоизменени. А опозицията, вместо да назове грешките и пропуските на червено-зелената коалиция при подпомагането на източните провинции или борбата с безработицата, се занимава да обяснява, че говорейки за недоволните и глупавите всъщност има предвид лидерите на лявата партия Гизи и Лафонтен.

Кьолнският Експрес отбелязва, че в началото на предизборната си кампания в Хановер канцлерът Герхард Шрьодер е заложил на изпитана концепция: той подложи на критика американския президент Джордж Буш точно така, както направи и през 2002-ра година. Тогава американското правителство заплашваше Саддам Хюсеин с война. Днес враговете се явяват стремящите се към създаването на атомна бомба иранци – които са в центъра на вниманието на Буш. Тогава Шрьодер си гарантира успеха в предизборната борба чрез атаките срещу Буш за сметка на трансатлантическите отношения. А днес? Като че ли нищо не се е случило Шрьодер се държи като канцлер-миротворец и държавник, който отхвърля участието на германците във войни. Забравени са провалите в провинция Северен Рейн-Вестфалия, театъра около искането на доверие, както и дълбокият клин, който забиха Шрьодер и неговата червено-зелена коалиция. Само че избирателите този път няма да допуснат да бъдат заблудени така лесно, както преди три години.

И според Килер Нахрихтен отново става дума за стария модел: Както през 2002-ра , когато канцлерът категорично изключи участието на германските войници във войната в Ирак, сега Шрьодер залага на страховете на гражданите от включването в нова война. Както и преди той се обяви против Джордж Буш, който очевидно няма нищо какво по-добро да направи, освен да планира война срещу Техеран. Това е безмислено и Шрьодер го знае. Европейският съюз и Съединените щати са на едни и същи позиции спрямо Иран. И двете страни искат да предотвратят превръщането на ислямската република в ядрена сила. И нито Европа, нито Америка искат война с Иран. Със своето необмислено предизборно изказване канцлерът застрашава дипломатическите усилия за намирането на мирно решение за конфликта с Иран. И отново поставя на изпитание германско-американските отношения.

Офенбургер Тагеблат на свой ред отбелязва, че историята не се повтаря – в противен случай хората все още щяха да са по дърветата като маймуните. Федералният канцлер игнорира тази изпитана мъдрост и отново посяга към военната карта – принуден от необходимостта. Тъй като както през 2002-ра година, той иска на 18 септември да спечели изборите за Бундестаг, които принципно се водят изгубени за социалдемократите. Само че 2005-та година не е 2002-ра. Проблемите в страната са по-близки на гражданите, отколкото тези от външнополитическата сфера. Затишието в републиката трябва да бъде преодоляно – и тази е целта на предстоящите на 18 септември избори, а не атомният спор с Иран.