1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Кандидат-президентските совалки

Преди два дни СДС обяви, че застава зад кандидатурата на Беронов на предстоящите избори за президент. Пътят който измина десницата преди оповестяването на това решение обаче не доведе до обединяване на сините. На развитието в дясното пространство се спира Еми Барух

default

Пазарлъците, официалните и неофициалните изявления, уговорките, декларациите и квалификациите, които се разменяха в дясното политическо пространство със завидна честота в последните дни заприличаха на зле написан водевил. Маневрите, компромисите и ултиматумите, на които бяхме и продължаваме да сме свидетели, говорят за всичко друго само не и за процес на консолидиране на силите в името на успешното представяне на предстоящите кандидат-президентски избори. А това – както твърдят всички анализатори – беше последният шанс за някаква що годе прилична политическа конструкция, която да успокои и да обнадежди сините симпатизанти, че след еуфорията на началото, след прехода и близо да финала на един от критичните прагове за адекватно международно присъствие на страната в европейските процеси, в България ще се оформи модерна и цивилизована десница.

Докато лидерът на СДС Петър Стоянов стои пред огледалото, за да реши кой е по-красивият му профил, докато лидерът на Демократи за силна България се опитва да намери формулировката за оттеглянето на жалбата срещу столичния кмет, ама така, че да прилича на решение подчинено на някакви принципи (въпреки очевидния факт, че не е!), Бойко Борисов по атрактивно хашлашки начин се люлee напред-назад в поза “отегчен фавън” – и наднича хем отстрани, хем отгоре над цялата взела се прекалено на сериозно политическа класа.

Походката му, маниерите му, погледите му са на човек, който по красноречив невербален начин сякаш казва: “Погледнете се, нещастници (някои от тях той директно нарече “рекетьори”)! Изобщо не ме интересува нито за вашите идеи, нито за онези, които ви вярват. Вие сте политически трупове. Ще ви издухам и окото ми няма да мигне. А после ще ви гледам сеира. Ще ви заболи, когато започнете да търсите сламките, които да ви задържат на повърхността. Но … времето ви приключи. Аз съм този, който ще разбие пясъчния часовник, преди да изтекат последните песъчинки през тясното му гърло.”

Най-нелепо посред всичко това стои трудно оформилата се дясна кандидат-президентска двойка. Първо, защото тя потегли с фалстарт, от което изчезна част от легендата за “спасяване на дясното” – Неделчо Беронов не спази още в самото начало твърдението, че влиза в тази игра, само ако получи пълната подкрепа на всички десни партии. Не я получи. И независимо от това продължи напред. Второ, защото до преди няколко дни не беше ясно дали лидерите ще удържат на думата си. Въпреки декларацията на Националния съвет на СДС, че застава зад подписа на председателя на партията за подкрепа на кандидатите за президент и вицепрезидент Неделчо Беронов – Юлияна Николова, фриволното поведение на някои от по-малките в групата може във всеки момент да поднесе изненади. И най-накрая – обстоятелството, че диалогът по отношение на стратегията и начините за водене на кампания не се случва вътре в семейството от десни формации, а става през медиите, издава чисто човешките дефекти на техните лидери, които не са в състояние да преодолеят своите лични взаимоотношения и да подчинят себе си на каузата, която заявяват, че ги води.

В така оформилата се картина се оказва много вероятно настоящият президент да застане на балотажа срещу лидера на “Атака”, който официално потегли към “Дондуков” 2 . По-голям срам за демократичните сили от този, не можем да си пожелаем…

Подобно съдържание