1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Как ще се отрази на Балканския регион отделянето на Черна Гора от Сърбия?

Коментар на Бенямин Парган.

default

И последната република от бивша Югославия се превърна в независима държава. Погрешно е обаче заключението, че това е последната страница от разпадането на бившата многонационална държава на Балканите. Срещу тази теза говори нерешеният проблем за Косово, който е от съществено значение за бъдещето на региона. Много държави на Балканския полуостров се борят срещу силни центробежни сили. Сърбите в Босна и Херцеговина, както и в Черна Гора – и това стана ясно от последния референдум – очевидно почти не се идентифицират с родината си и биха желали, техните области - ако има как – да се интегрират към Сърбия. От друга страна много босненци в разделения между Сърбия и Черна Гора регион Санджак поддържат близки отношения с родината си – Босна и Херцеговина. И те вярват, че политическите им проблеми могат да намерят по-добро решение извън страната им. Многобройните мнозинства в северната автономна сръбска провинция Войводина се оплакват, че от години насам техните проблеми остават игнорирани. За разлика от Черна Гора, която от 1878 до 1918 година е имала държавен суверенитет, Войводина никога не е била независима държава. И днес никой сериозен полотик там не настоява за независимост. Въпреки това Европа не бива да си затуля ушите, когато не-сръбското население северно от Дунава, което над 35%, настоява за повече права. В почти безкрайното изброяване на етнически конфликти в бившите югославски републики, не бива да се подминават и босненските хървати. Мнозина от тях не се чувстват уютно в Босна/Херцеговина. Същото се отнася за повечето албанци в Македония. Всички тези проблеми не бива обаче да водят до отделяния. На Балканите – за съжаление – много често досега е ставало така, че нерешените етнически проблеми сериозно са забавяли развитието на една или друга страна, или дори са го спирали. Черна Гора беше и си остава пример в това отношение. Опияненият от победата премиер Мило Джуканович много скоро ще бъде конфронтиран с тази проблематика. В своето въодушевление на победител, той с готовност си затваря очи пред факта, че страната му е дълбоко разединена. Като отлети и еуфорията от победата ще стане ясно, че неговите обещания - доста трудно могат да бъдат изпълнени, в случай, че са изобщо реализируеми. Джуканович не се умори да обещава на черногорци изключително бързото сближаване на независимата от неделя насам страна с ЕС. Членството в НАТО – е нещо като малка подробност, която също ще бъде уредена между другото. Бившият примерен комунист на практика си затваря очите пред реалността, че неговата малка адриатическа република е икономическо джудже и че въпреки, или дори тъкмо поради независимостта си, се превръща в политически нестабилно образование. Слуша ли обаче човек речите на Джуканович, остава с впечатление, че международните инвеститори, се намират на Черногорската граница с куфари, пълни с пари и сам чакат знак от Подгорица, за да влязат.

При това Черна Гора има огромни слабости в борбата срещу организираната престъпност и корупцията и поради това до момента не е упражнавяла особено притегателно въздействие над международните инвеститори. А и Джуканович не е най- точният човек, който би могъл да се пребори с тази сложна задача. Тъкмо обратното : той самият е част от проблема. И до днес срещу него има обвинения, че е бил замесен в особено печелившата контрабанда на цигари. В Италия даже се води разследване срещу него. Също и упреците, че Джуканович иска с независимостта на Черна Гора да доприватизира републиката, не са без основание. От години насам в малката република се ширят връзкарство и шуробаджанащина и който не е близък с лагера на Джуканович, няма никакви шансове да постигне каквото и да било. Това критикуват даже и привържениците на отделянето от Сърбия.

Затова ЕС трябва много внимателно да наблюдава развитието в Черна Гора, ако не иска в задния си двор да има център за контрабанда на цигари и трафик на хора, пране на пари и крадене на коли. Посетителите от Брюксел би трябвало да проявят смелостта, да изговорят тези истини и пред Джуканович, и то без да се съобразяват с лавинообразно нарасналата му популярност от неделя насам.