1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Как ще гласуват французите на предстоящите президентски избори

Десет дни преди първия тур на президентските избори във Франция, четири от десет французи все още не са сигурни кого искат да видят на мястото на президента Ширак. Подробности по информация на осведомителните агенции:

default

“Голямата неизвестност” – така нарича френският вестник “Либерасион” онова, което прави предстоящите избори така интересни: факта, че 18 милиона французи, 42 процента от имащите право на глас, не знаят за кого да гласуват. Според последните допитвания представителят на консервативните сили Саркози ще получи в първия кръг над 29 процента от гласовете; социалистката Роял може да разчита на 22 процента, следвана плътно от центристкия кандидат Байру с 19 процента. Двамата кандидати, които се представят най-добре на първия тур, отиват на балотажа на 6 май. Според анкетите там Саркози ще се наложи срещу Роял с 54 на 46 процента от гласовете.

Но поради рекордно високия брой избиратели, които не знаят кого да предпочетат, тези данни не притежават голяма стойност, така че финалът изглежда съвсем открит. Шансове имат и онези кандидати, които се нареждат зад дуото Саркози – Роял. Франсоа Байру изостава само с няколко пункта от Роял, докато през януари подкрепата за него бе под 10 процента. Жан-Мари льо Пен, водачът на дясноекстремисткия Национален фронт, също спекулира да се възползва от слабоватата левица и да изпревари Роял.

Защо французите са така колебливи? “Програмите на кандидатите се различават твърде малко” – смята политологът Жером Фурке. Освен това много привърженици на Роял се колебаели, защото според някои допитвания на балотажа Байру имал по-добри шансове срещу Саркози, отколкото Роял. Фурке привежда и още една причина: за разлика от 2002, когато кампанията бе доминира от вътрешната сигурност, сега липсва доминираща тема.

Освен това сега на дневен ред е факторът Байру. С идеята си за правителство на центъра, той привлича много избиратели, които, след 25 години с един социалистически или неоголистки президент, жадуват за нови хоризонти. Затова Роял и Саркози започнаха в един момент да се надпреварват в усилията си да се представят за лидери на всички французи. Но с наближаването на изборния ден и двамата се завърнаха към традиционните си позиции: Саркози отново се фокусира върху вътрешната сигурност, докато Роял набира точки сред левицата със солидарността си за стачкуващите работници и острите си нападки срещу “алчните банки”. Но опитите им да превърнат социалното измерение в доминираща тема се провалиха поради липсата на внимание.

За Роял положението е трудно в двояк смисъл: чрез забежките си вдясно тя отблъсква традиционната социалистическа клиентела. Само че с 37 процента, избирателният потенциал на левицата е на най-ниското си равнище от създаването на Петата република през 1958. “Откъде ще дойде тогава динамиката за победа на 6 май?”, пита разтревожено левият вестник “Либерасион”.

На другия край на политическия спектър Льо Пен достига вече 16 процента, което е повече отколкото през 2002. Преди пет години той шокира Франция като получи повече гласове от социалиста Жоспен и на балотажа се изправи срещу титуляра Ширак.