1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Как ще бъде избран наследникът на папа Йоан Павел Втори?

През 1996-та година папа Йоан Павел Втори публикува Апостолическата конституция “Универзи Доминики Греги”. Този документ определя как да бъде проведен избора на личността, която ще застане начело на Римокатолическата църква. Апостолическата конституция съдържа отчасти стари правила за избора на папата, но и много нововъведения.

default

Докато не бъде избран нов папа, съдбата на Римокатолическата църква определят папския личен секретар, трима кардинали, както и цялата кардиналска колегия. Те обаче нямат право да взимат решения, които са в пълномощията на новия папа. Също регламентът за папския избор, съставен от папа Йоан Павел Втори, не може да бъде променян от кардиналите. Те отговарят единствено за организацията на папския избор.

Между 15-ия и 20-ия ден след смъртта на папата Светата кардиналска колегия трябва да започне с избора на новия папа. Ще се различава ли този път изборът от предишните? Еберхард фон Геминген, главен редактор на германската програма на радио Ватикана казва:

“Във Ватикана бе построена голяма сграда, в която кардиналите ще живеят по време на тайните заседания. Това е т. нар. Каза Санкта Марта – къщата Марта. Марта е била все пак тази, която се е погрижила за телесното благо на Исус Христос. Винаги досега по време на тайните заседания кардиналите са живели при доста по-аскетични условия. Това е новост в процедурата по избора на нов папа и тя трябваше да бъде одобрена и писмено заложена в регламента.”

Кардиналите ще разполагат този път с по-комфортни покои – единична стая с баня и тоалетна. Затова пък ще им се наложи да повървят малко, докато стигнат до Сикстинската капела – традиционното място за провеждане на папския избор. Между капелата и къщата Марта, в която кардиналите отсадят по време на тайните заседания, се намира катедралата Свети Петър. Пътят, делящ двете сгради, е може би прекалено дълъг и усложнява поради тази причина пазенето в тайна на хода на папския избор. Ето какво споделя Еберхард фон Геминген:

“Комуникационната техника е в днешно време до такава степен развита, че всеки кардинал би могъл да прикрепи на одеждите си скрита камера или подслушвателен уред. Подобно устройство може да прикрепено към одеждите на някой от кардиналите и без самият той да забележи това. Стените на Сикстинската капела, които бяха наскоро подновени, представляват също опасност за дискретността на процеса по избирането на нов папа. Навсякъде биха могли да бъдат скрити подслушвателни устройства. Мобилни телефони и всякакъв вид записващи устройства са естествено също забранени.”

Броят на имащите право на вот кардинали не трябва да надвишава 120. Кардиналите, които са навършили 80 години преди смъртта на папата, нямат право да участват в избора на наследник на Светия престол. Най-късно на 20-ия ден след смъртта на папата започват тайните заседания на Светата кардиналска колегия. Изборът е таен и се провежда с помощта на вид изборни бюлетини. Кардиналите получават четириъгълни бюлетини, на които е написано ”За глава на Римокатолическата църква избирам”, под този надпис кардиналите нанасят името на предпочитаната от тях личност. Всеки от кардиналите занася след това сгънатата на две бюлетина до олтара на Сикстинската капела и казва на висок глас: “Зова Христос, който ще бъде мой съдник, за свидетел, че избрах този, за когото вярвам, че би бил избран по божията воля”. След този ритуал бюлетините биват преброени и прочетени на висок глас. При традиционното им изгаряне с помощта на съответните химически вещества от Сикстинската капела се издига бял дим, ако е налице резултат от изборния ход, и черен дим, в случай че изборът трябва да бъде повторен поради липсата на две трети мнозинство. По повелята на полския папа след 12 неуспешни изборни хода кардиналите се оттеглят за почивка, молитва и разговори. Ако след 33-ия изборен ход все още не избран наследник на Светия престол, в сила влиза едно интересно нововъведение а ла Карол Войтила. От тук нататък за избора на нов папа е необходимо абсолютно мнозинство. А за да бъде избран за глава на Римокатолическата църква, един кардинал трябва да отговаря на доста изисквания, най-повърхностните от които са може би възрастта и здравословното му състояние, теологическите му възгледи, способността му да управлява, а и нацията, от която произхожда.