1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Как функционират структурите на властта в Иран?

Кризата с отвлечените в Иран британски войници разкри част механизма, по който действат структурите на властта в Техеран, пише в обширна публикация германският вестник “Франкфуртер алгемайне цайтунг”.

Президентът на страната Махмуд Ахмадинеджад

Президентът на страната Махмуд Ахмадинеджад

Освобождаването на пленените британски моряци бе преодоляна една криза, но основният конфликт остава неразрешен. Пренебрегвайки волята на международната общност Иран продължава своята атомна програма, а режимът в Техеран се смята за една от пречките пред решаването на всички останали важни конфликти в региона – от Ирак през Ливан до израелско-палестинския въпрос. Всички опити за приобщаването на Иран към международната общност досега се проваляха.

До този момент светът не е успял да намери общи език и поведение спрямо режима в Техеран. Арабските съседи на Иран, Русия, САЩ и Европа – всички те преследват някакви свои цели в региона, като използват за това различни методи. Но и самият Иран не е единен. Така напр. в кризата около британските заложници бе открехната малко завесата около структурите на властта в Техеран.

Съдбовните решения за Ислямската република се вземат в столицата на страната. Иран е държава, съставена от различни общности, най-голямата от които е персийската, отговаряща на половината от населението. Други общности по периферията са белуджите и азерите, кюрдите и арабите. Малко вероятно е балканизирането на Иран, напр. чрез откъсване на периферните провинции, населявани от малцинствените общности, защото органите по сигурността са в състояние да потушат още в зародиш всяко въстание.

Още от първите часове след създаването на Ислямската република в Техеран бушуват битки за власт сред отделните враждуващи крила. След идването на власт на президента Ахмадинеджад през 2005 година възникна корено нова ситуация – групата около президента е вярна на идеите и принципите на Хомейни, силите за сигурност са под техен контрол, и най-вече пазителите на революцията, които задържаха британските моряци.

В икономически план те се стремят към един стопански независим Иран, външнополитически се конфронтират със САЩ и Израел, а идеологически споделят опасението, че евентуално приобщаване на страната в международната общност и световната икономика ще подкопае допълнително автентичността на революцията.

Изолационистите около президента Ахмадинеджад обаче не могат да се похвалят с някакъв голям успех. От неговото встъпване в длъжност и въпреки високите световни цени на петрола икономическото положение на страната се влоши. Днес дори и тези, които са били на страната на Ахмадинеджад при избора му за президент, сега се отдръпват от него. Религиозният водач Хаменей често го критикува, а самият Ахмадинеждад рядко съгласува действията и позициите си с върховния религиозен водач на Иран. Парламентът му отказва послушание и дори съкрати мандата му с 1 година. Затова вече се мисли и говори за времето след Ахмадинеджад.

Като опозиция на кръга около президента се оформи т.нар. "Коалиция на загрижените”. Към нея принадлежат прагматици като Рафсанджани, реформатори като Хатами и бивши последователи на сегашния президент като сегашния кмет на Техеран Галибаф. Всички те са обединени от загрижеността, че с действията си президентът Ахмадинеджад хвърля страната в нова изолация, и дори, че може да предизвика война срещу Иран. Опозиционното движение на загрижените желае политическа и икономическа интеграция на Иран в международната общност.

Иранските управляващи са гъвкави, но също толкова и непредвидими в своите действия. Това, което може да постигне политикът и отговорник за атомната програма Лариджани, за секунди може да бъде разбито на парчета от реториката на Ахмадинеджад. Умерените ирански политици с реален поглед върху действителността като Рафсанджани и Лариджани биха изоставили идеята за иранска атомна бомба, но Ахмадинеджад и неговите пазители на революцията с удоволствие си играят с огъня.

Това, което обединява противниковите крила, е единствено страхът от възможен американски военен удар, който да дестабилизира страната е целия регион. Никой не се наема да прогнозира бъдещето на съседен Пакистан, който разполага с ядрено оръжие, а в същото време талибаните в Афганистан стават все по-силни.

Но и в тази международна обстановка не са особено високи шансовете за външна намеса, която да повлияе на вътрешната политика в Ислямска република Иран. За това са твърде сложни вътрешните процеси в иранското общество.

Трябва да бъде намерен начин за пряк диалог с иранското население, което е прекалено чувствително по всички въпроси, свързани с националния суверенитет. Европейците вече демонстрираха готовност диалог, но решителна за Иран ще бъде гаранцията за сигурност, която могат да дадат само САЩ. И докато правителството във Вашингтон не стори и това, което направи вече за Северна Корея, а именно - да даде на Пхенян гаранции за сигурност срещу отказ от ядрена дейност, дотогава няма да се промени и нищо в поведението на Техеран.

Аудио и видео по темата