1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Как се възприемат Балканите в Европа?

Предубежденията към Балканите сякаш са неизброими – от метафората за насилствена етническа фрагментаризация до представата за демоничната природа на балканските народи. Европейците трудно се разделят с предубежденията си, това показа и научният симпозиума на дружеството за Югоизточна Европа, проведен миналия месец.

default

Младата историчка Татяна Петцер от Берлин като че ли има право:

“Балканите са вулкан с неподозирана сила.”

Че и науката използва образен език и търси метафорите, когато става дума за тема като Балканите, показва колко трудно е да се опишат геополитическото, историческо и своеобразно културно пространство, свързано като никое друго с противоречия и предубеждения. Последицата са дифузните представи за днешните Балкани, смята проф. Кристиан Фос от Берлин и изрежда някои примери:

“Нестабилността на заселническите отношения, загубите и късната рецепция на античното наследство, византийско-ортодоксалното наследство, антизападната настройка, османско-ислямското наследство, балканският начин на живот, балканският синкретизъм, обществената и икономическа изостаналост в по-ново време и намесата на европейските велики сили.”

Всяко от тези описания на Балканите е вярно и същевременно погрешно. В дискусията точно бе отбелязано, че всеки опит от страна на науката, политиката или медии да опише днешните Балкани, е един вид “сметка без кръчмар”. Председателят на научния съвет на дружеството за югоизточна Европа проф. Антон Щербилнг го формулира по следния начин:

“В този смисъл е необходимо основно познаване на тези представи, идеи за пространството и времето на хората не от нашата западноевропейска перспектива, а от субективната гледна точка и научния опит на хората от региона.”

Един от специалистите в това отношение е мюнхенският етнолог проф. Клаус Рот:

“От друга страна, когато на първата или втора чаша ракия опознаеш по-отблизо тези хора, се откроява емоционалната страна. А това означава, че в най-съществените си, емоционални връзки, както и в цялото си поведение в семейството, в междучовешките отношения и в делничния живот тези хора са други. Балканите е понятие, обозначаващо тази другост, това различие от западния човек.”

Няма съмнение, добавя проф. Рот, че традиционната балканска музика, турбо-фолкът в Сърбия, чалгата в България изживяват един вид ренесанс от края на 90-те години насам.

“Това е все същият феномен, казва проф. Рот, а именно тази смесица от много традиционни музикални елементи със съвременни текстове и музикални влияния от джаза и модерната западна поп-музика. Най-важното е обаче емоционалното съдържание на тези песни, което е много повече източно, т.е. ориенталско-балканско и което създава чувство за общност.”

Музиката е само пример, но той е достатъчен, за да промени перспективата, гледната точка към днешните Балкани. Балканите, разглеждани като друга форма на социални отношения – в този план понятието е положително, подчертава проф. Рот.