1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Как Путин помогна на Сталин да победи

Докато руснаците не започнат да си задават болезнените въпроси за съветското минало, Сталин ще бъде винаги начело в социологическите анкети, твърди в коментара си Константин Егерт.

През 1970-те години, които после бяха наречени "епоха на застоя", портретите на Сталин се срещаха често в кабините на шофьорите на камиони и в автобусите на градския транспорт.  В Кавказ и по понятни причини най-вече в Грузия тези портрети се срещаха по-често. А в РСФСР, Украйна и Белорусия - по-рядко. В "окупираните републики от Прибалтика", както тогава наричаха Латвия, Литва и Естония, портретите на Сталин бяха абсолютна рядкост.

Фигура на мълчанието

Сега хората над четиридесетте с наслада си спомнят времето на "скъпия Леонид Илич", Андропов и Черненко като за най-хубавите години в живота си. А в тези години образът на "строгия, но справедлив вожд на народите" се възприемаше не като алтернатива, а като призив за борба срещу сенилната брежневска реалност, в която нямаше нищо, освен опашки за месо и чудовищна скука. Оглеждайки се назад, сега разбирам, че нарастващата популярност на Сталин стана предвестник на краха на СССР.

В последното социологическо проучване на центъра "Левада" за втори пореден път генералисимусът е на първо място в списъка на най-популярните личности в историята на Русия. Така смятат 38 процента от руските граждани. Второто място си поделят Путин и Пушкин с 34 процента. Президентът значително е подобрил своя рейтинг и се доближана плътно до Сталин. Въпреки това един от най-големите мерзавци в световната история си остава най-великият човек в очите на руснаците.Човек се изкушава да направи паралел със застоя по времето на Брежнев и да каже: "Добре. Това е признак на идващия колапс на сегашната система". Такава беше и първата ми реакция. Но после са замислих и схванах, че всичко е по-различно, отколокото преди 40 години. Тогава личността на Сталин беше обвита в мълчание. Всяко споменаване на името му в партийната преса или появата му на екрана в киноепопеята "Освобождение" и в знаменития сериал "17 мига от пролетта" ставаше предмет на бурно обсъждане. Да похвалиш Сталин означаваше да покажеш своята опозиционна нагласа и враждебност към тогавашната система.

Редакцията препоръчва

Сталин е нужен на Путин

Днес с усилията на различни шефове на държавната пропаганда, действащи по указание на Кремъл, образът на диктатора е разпространен почти както по негово време. Той е нужен на Путин - вождът-аскет, комуто прощават всичко и с неговото име на уста отиват в бой. Той е символ на държавата, на която гражданинът е длъжен да прощава всичко и заради която е готов да пожертва всичко. И ако съдим по рейтинга на "Левада" това е правилно изчисление. Парафразирайки знамения лозунг ог 1930-те години, можем да кажем, че Путин - това е днешният Сталин. Разбира се без концлагерите, шестдневната работна седмица и плътно затворените граници.

Историкът и журналист Николай Сванидзе смята, че това е плод на телевизионната пропаганда. Той смята, че трябва да се промени програмната политика, да се заговори за ГУЛАГ, за глада, за разстрелите и масовите депортации. Тогава и вълшебството на образа на Сталин щяло се изпари. Не съм сигурен в това. Според мен, времето на перестройката, когато само 12 процента от руснаците смятаха Сталин за велик, е по-скоро отклонение от нормата. А това, че "Сталин спечели войната", е норма през последните 60 години.

Сталин е приятен във всяко отношение

Лидерите на опозицията също усещат това. Казват, че "народът не се интересува от миналото". Той се интересува от покачването на цените, от корупцията и безнаказаността на полицията. Затова да се спори с избирателите за Сталин или пък за войната в Украйна е много по-трудно, отколкото да бъде постигнато съгласие, че "всички наоколо са крадци!"  Опозиционните лидери мислят, че тоталитарното минало ще си отиде само. Но то не си отива. То се възпроизвежда в исканията за разстрел на корумпираните, за "разкулачване" на олигарсите и във вечния лозунг "Да помислим за народа!", тоест да му дадем нещо. Лидерите на демократичната опозиция постоянно ще се сблъскват с това и ще отговорят на очакванията на хората или ще загубят рейтинга си. Путин отдавна го разбра и създаде такива правила на политическа игра, по които са принудени да играят и опозиционерите.

von Eggert Konstantin Kommentarbild App

Константин Егерт

Премахването на историческата памет се оказа най-ефикасният метод на авторитарно управление. В двора на сградата в Тюмен, където навремето се е помещавал НКВД, има паметна плоча. На нея е написано: "Тук през 1937-1938 година са извършени масови разстрели на невинни хора. Никога повече!" В този надпис всъщнос се съдържа това, което стана с историческата памет. Кой е разстрелвал? Кого? Защо? И защо това не бива да се повтаря? Повечето руснаци не искат да задават тези въпроси, защото сами знаят, че отговорите са болезнени и в крайна сметка нелицеприятни за самите тях. Малко хора искат да си спомнят жертвите. Ощо по-малко пък искат да научат имената на палачите. Много по-просто е човек да не мисли за това и да живее с надеждата за един вожд, около когото народът може да се сплоти. Един вожд, който ще те защити и утеши. Затова Сталин още дълго ще бъде с нас. Ако парафразираме Гогол: "Сталин е приятен във всяко отношение!"

Подобно съдържание