1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Как ни лъгаха за Лас Вегас

След атентата в Лас Вегас из мрежата плъзна вълна от лъжи и манипулации – за убиеца, за мотивите му, за семейството му. Тези „новини“ се разпространяват бързо и носят огромни приходи. На определени кръгове.

При атентата в Лас Вегас загинаха най-малко 58 души, повече от 500 бяха ранени. Убиецът Стивън Падък е мъртъв, а за мотивите му все още нищо не се знае. Това засега са фактите, потвърдени официално. Почти едновременно с първите новини за стрелбата в Лас Вегас обаче, по мрежите тръгнаха и първите слухове и фалшиви съобщения. И тези фалшификати достигнаха до много по-широка публика, отколкото информациите на сериозните медии, почиващите върху фактологията. Но защо? Кой има някаква изгода от водопада фалшиви новини и защо те се разпространяват с такава скорост?

Едно изследване на Лондонското училище по икономика и политически науки (LSE) представя широкия спектър на фалшивите новини. Това са не само умишлено неверните публикации, но и такива, които излагат фактите едностранчиво и се опитват да насочват мнението на читателя в точно определена посока. Разпространяването на слухове също е част от масива на фалшивите новини.

Около атентата в Лас Вегас се появиха какви ли не слухове и истински лъжи. Десните в САЩ излязоха с предположенията, че Падък е ислямист или пък радикализиран левичар, който мрази Тръмп. Един от интернет-порталите с такава насоченост умуваше над въпроса дали Падък не е член на лява съпротивителна групировка.

Интернет-гигантите не могат да прихващат фалшивите новини

Според полицията, Падък е действал сам. В социалните медии обаче упорито се разпространява слухът, че е имало поне още един стрелец. Като доказателство, различни групи в интернет, например „The People's Voice" („Глас народен") публикуват видеа с размазани кадри. Този нагледен материал изобщо не е убедителен, а източникът – неблагонадежден, но това сякаш няма значение.

Мнозина вече критикуват гигантите от Силициевата долина като „Гугъл", „Фейсбук" и „Туитър", че не са положили достатъчно усилия, за да възпрат вълната от фалшиви новини, ако не и, че сами са ги разпространявали. „Гугъл" например часове наред предлагаше на читателите си линк към новинарския портал 4chan, където се твърдеше, че стрелецът е  Гийри Данли, бившият съпруг на приятелката на Падък. А 4chan е известен с това, че разпространява фалшиви новини и конспиративни теории най-вече след масови престрелки и терористични нападения.

Фокусниците на фалшиви новини и от други портали като десния  „The Gateway Pundit" успяха да се настанят и в социалните мрежи. Професионалните производители на фалшиви новини почти винаги успяват да надхитрят  алгоритмите на „Гугъл", „Фейсбук" и пр., тъй че техните „новини" да излизат на видно място и бързо да се разпространяват. А „Фейсбук" само преди няколко месеца оповести, че разработва алгоритъм, който да прихваща фалшивите новини.

200.000 долара струва една кампания, целяща да предизвика публични протести

200.000 долара струва една кампания, целяща да предизвика публични протести

С фалшиви новини се изкарват добри пари. Един доклад на софтуерната фирма „Тренд Микро" разкрива многобройни сайтове в т.нар. Даркнет, които предлагат фалшиви новини. 200.000 долара струва, например, една кампания, целяща да провокира хората и да предизвика публични протести. Дискредитирането на журналист струва 55.000 долара. Обикновено „услугата" пакетно предлага фалшиви профили и цели фалшиви групи в социалните мрежи, фалшиви съдържания, както и достатъчен брой харесвания и споделяния, които гарантират бързо разпространяване.

Как "новините" стигат до хората

В изследването на LSE става дума и за печалби от един специфичен вид реклама в интернет. Рекламират се обикновено стоки, които са привлекателни на външен вид и обещават да донесат много кликове. Истинността на статията, към която вървят тези реклами, няма никакво значение. Рекламите се разпространяват абсолютно автоматично с помощта на специални алгоритми. Включително и по тази причина – т.е. обвързаността с реклами на атрактивни стоки – публикациите с фалшиви новини за атентата в Лас Вегас се разпространяваха много по-бързо, отколкото, примерно, статиите в „Ню Йорк Таймс" по същата тема.

Социалната психоложка Катарина Катцер твърди, че новинарските портали и социалните мрежи вече бълват толкова много информация, че потребителите стават все по-повърхностни в осмислянето ѝ. „Известно е, че ние всъщност прочитаме само 10-15% от съдържанията, които отваряме в интернет. Всичко друго пропада в една черна дупка", казва тя. Освен това хората все по-често ги мързи да проверяват истинността на една новина. Тъкмо тези два фактора ги правят много по-податливи на фалшивите новини.

„Когато откриваме информация в интернет, ние несъзнателно винаги търсим познати мисловни структури или пък допускаме такива структури да ни направляват", казва Катцер. Това селективно възприемане също мотивира хората да вярват на фалшивите новини. Най-вече, когато тези новини са в съзвучие с техния собствен мироглед.

Редакцията препоръчва