1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Как може да бъде спрян Саркози?

Извънредно самоволната политика на новия френски президент Саркози започва да създава главоболия на европейските му партньори. Под заглавие “Светът на Саркози”, в. “Зюддойче Цайтунг” помества следната уводна статия:

default

Никола Саркози премазва Европа. Саркози навсякъде и Франция на първо място. Останалите европейци са просто смаяни. Най-смаяни от всички обаче са германците. Сигурно е едно: след известно затишие, германско-френските отношения са на прага на нов етап. Темпото и посоката засега задава новият човек в Париж. Но колкото и необичаен да беше дебютът на Саркози, от друга страна той води назад към едно общо взето нормално състояние на двустранните отношения: един почти националистически настроен президент, който мисли по европейски когато му е угодно, и едно умерено германско правителство, което последователно дефинира националния интерес като общоевропейски – това е едно познато вече разделение на труда. Навремето Ширак започна президентския си мандат с един ядрен опит, който предизвика протести в целия свят. В сравнение с това циничният гешефт на Саркози – българските медици срещу оръжие – е направо дреболия.

Стремежът към външнополитически консенсус междувременно е вписан в гените на повечето германци и на техните правителства. Но френският президент мисли по друг начин. Той е държавен глава на една вето- и ядрена сила. Освен това Саркози е първият президент от следвоенното поколение. Неговото политкическо съзнание е вкоренено в настоящето – за разлика от Ширак, Митеран и техния партньор Кол.

Във вътрешнополитическо отношение Саркози е без конкуренция, опозицията е унизена. По този начин той е по-силен и във външнополитическо отношение - повече отколкото е била някога канцлерката Меркел. През изтеклите две години нейната сила в Европа се дължеше преди всичко на слабостта на Ширак и Блеър. А колкото повече наближава изборната 2009 година, толкова повече тя ще долавя и във външната политика ограниченията, които й налага управляващата в Берлин голяма коалиция.

Затова решаващият въпрос не е как да бъде спрян Саркози; засега това е невъзможно; този президент може да се препъне само о собствената си мегаломания. Решаващият въпрос по-скоро е дали ще може да му се налее в главата, че дори под неговото ръководство Франция е твърде слаба, за да играе особена роля на международната арена. Било в Африка или в Близкия Изток: Париж може да упражнява реално влияние само като част от Европа. Каква е ползата от френската идея за мирна мисия в Чад, ако останалите европейци не участват? Как може да бъде осъществено предложението за средиземноморски съюз, ако никой друг не се интересува от това? Саркози се нуждае от партньори – и ще трябва да се научи да се държи малко по-германски.