1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Как изглежда българското средно образование днес?

По традиция на 24 май България отбелязва Денят на своята просвета и култура и на славянската писменост. От Георги Папакочев

default

Тазгодишния празник на светите братя Кирил и Методий зарадва особено много ученици и учители – освен двата традиционни празнични дни, просветният министър Даниел Вълчев реши да им “подари” още един , като по този начин “ощастливи” всички вкупом с поредната едноседмична ваканция. Поредната, защото освен задължителните дни за отдих между сроковете, учебната година за учители и ученици обикновено е изпъстрена с т.нар.”грипни” , “дървени” ,”празнични”, “стачни” и какви ли не още ваканции.

Нищо лошо, казват родителите, нека децата си отдъхнат, да поиграят навън! Чудесно, възкликват учителите и си припомнят популярната през комунистическия период максима “ние си мислим, че ни плащат, те си мислят че им работим”. Урааа, викат учениците и се втурват вкупом към дискотеки и купони, където под звуците на вездесъщата фолк-музика подръпват цигарките с “трева”, наливат се с бира, а по-смелите се отдават и на плътски удоволствия. Като малка сензация през миналата седмица стана инцидента за осмокласник, който изнасилил в дома си петокласничка, макар за повечето родители подобно нещо едва ли би могло да бъде изненада на фона на статистическите данни, които показват недвусмислено все по-ранната възраст, от която учениците започват полов живот.

При подобна “хедонистична” нагласа на ангажираните в цикъла на средното образование – министерство-учители-ученици-родители – едва ли е чудно, че на предварителния кандидат-студентски изпит по математика състоял се миналата седмица в СУ”Св.Климент Охридски”, близо 20 на сто от явилите се 3500 гимназисти са получили двойки, а други 25 процента са демонстрирали знания за тройка или четворка.

Повече от десетилетие и половина след падането на тоталитарния режим България най-сетне изглежда започна да се замисля за по-далечното си бъдеще - образователното министерство изработи т.нар. «Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка». Документът може би ще бъде внесен за гласуване някой ден в парламента и въпреки че първоначалния му вариант изобилства от съществени пропуски, написването му вероятно е резултат от няколко месечен напрегнат труд на т.нар. експерти в образованието. Освен че имената им засега са неизвестни и въпросната програма да има твърде конспиративен и нахвърлян вид, инициативата да се подготви стратегически документ за нещо толкова важно като образованието, при това без ЕС да има намеса в това, е похвална. Въпреки усилието, въпросната програма вероятно ще претърпи крах при гласуването, тъй като в нея не са спомената близо 100-те хиляди деца със специални образователни нужди, не е формулиран критерий за това какво е качество на образованието, не е споменато нищо за мерките, свързани с отпадащите от училище деца, повърхностно е засегнат проблема с образованието на учениците от етническите малцинства и никак въпроса с елитните гимназии.
Мнозина често си мислят, че основният проблем, който България трябва реши, е да гарантира членството си в Европейския съюз. Без съмнение това членство ще преобрази страната. Други смятат, че най-важно е привличането на чуждестранни инвестиции и тогава всичко ще е наред. Трети си въобразяват, че най-важно е да се държи високо трикольорния флаг над всяко училище и тогава националният дух ще предпазва нацията от опасностите на глобализацията. Всички тези представи за страната вероятно имат своето основание. Без солидна образователна система обаче , особено в средното училище, страната ще куца независимо от финансовите патерици и протези, които ще й бъдат давани. Образованието е нещо, което не засяга особено много Стария континент - грамотна или неграмотна държавата един ден ще бъде негова членка. Брюксел се занимава с други проблеми, докато образованието навсякъде си е национална грижа.

Затова онези, които твърдят, че имат отговорно отношение към нацията, следва да приемат програма, която от една страна да се опита да даде отговор на сериозните проблеми на българското училище, а не само да ги закрепи в документ, и от друга - да да гарантира достойното участие на нацията в европейското обществено пространство.

Ако това не се случи, училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка могат да се окажат онази скрита предпазна клауза за българското еврочленство, която ще влияе много по-осезаемо върху битието на държавата от реформата в съдебната система, борбата с организираната престъпност или корупцията във висшите сфери на властта.

Защото в случая става въпрос не за мрачното минало и съмнително настояще на нацията, а за нейното бъдеще.