1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Как житейските катастрофи на шефовете се отразят на бизнес резултатите на фирмите

Повечето хора работят зле, ако им се случи нещастие. Частният живот на ръководителите на големите компании оказва голямо влияние върху бизнес резултатите – това установиха нови студии в Съединените Щати и Дания

През пролетта на 2005 година Тревор Фетер, шеф на Тенет Хелфкеър, фирма за оборудване на болници в Далас – Съединените Щати, си купил луксозна вила с 1000 кв.м. жилищна площ. Оттогава акциите на фирмата Тенет загубили

60 процента от стойността си – и то при наличието на буум на фондовите борси. Това не е случайност – твърди Дейвид Йермък, професор в Нюйоркския университет. В студия, публикувана в американското издание “Уолстрийт джърнъл”, той констатира, че честният живот на големите шефове има неочаквано голямо влияние върху резултатите от бизнеса на фирмите.

Йеърмък и Крокър Лиу от университета в Аризона събрали данните за жилищните условия на шефовете на тези фирми, които са включени в индекса “Ес енд Пи 500”. Резултатът от техните проучвания гласи: Ако някой разполага със земя или парцел с площ над 40 000 кв.м., акцията на съответната фирма спада през следващите три години средно с 25 процента по-ниско от “Ес енд Пи 500”.

Но не само начина на живот, а и лични катастрофи влияят върху резултатите от бизнеса. Съгласно студия на трима професори от Съединените Щати и Дания рентабилността спада, ако някой от семейството на фирмения шеф почине. След смъртта на

дете тя намалява с 15 %, а на съпруг или съпруга с 15 %.

И – сякаш за да се потвърди старият тъп виц – умре ли тъщата, печалбите леко се покачват.

Резултатите от тези студии са понятни: повечето хората работят по-зле, когато им се случи голямо нещастие или ако в свободното си време трябва да се грижат за къщата и градината си. Защо при шефовете да е другояче?

Странното при тези студии е, че експертите много лесно са имали достъп до лични данни на шефовете. Дали вече се откроява прозрачният шеф? В повечето случаи ръководителите на големи компании нямат почти никакъв частен живот, почти всичко, което правят, е във връзка с компанията и е достъпно на обществеността.

Вероятно това не може да се избегне, защото големите босове са звезди. Днес един шеф на надзорен съвет в Съединените Щати печели средно 364 пъти повече от средния доход на един работник, докато преди 40 години получаваше 20 пъти повече.

Имената на големите шефове са почти всеки ден във вестниците.

Управленските структури са пригодени към мъжете на ръководните постове.Един пример от Германия: докато по-рано в една от най-големите банки Дойче Банк се спазваше принципът решения да се взимат с консенсус, сега нищо не е възможно без шеф номер едно Йозеф Акерман!

Концентрирането върху шефа е логично с оглед на бързите икономически промени: необходимо е в много кратко време да се взимат много повече принципни решения отколкото през миналото. А това си има цена. Ако всичко зависи от шефа, тогава е близко до ума акционерите и обществеността да искат да знаят много повече за него. Възникна търсене на информации и от личния му живот. Така загубата на частната сфера е една от цените за славата и влиянието.