1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Как ЕС гледа на турската политическа криза

Отново Европа гледа към Турция. Този път става дума повече за вътрешнополитически неразбории, отколкото за шансовете на страната за еврочленство. Двете неща обаче са свързани помежду си. Това сочат и реакциите от Брюксел.

default

След решението на турския конституционен съд, обявил първото гласуване за избор на президент за невалидно, в ЕС цари облекчение, че на първо време е осуетена по-сериозна държавна криза. Говорителят на Европейската Комисия Йоханес Лайтенбергер заяви :

“Решението на Конституционния съд би трябвало да бъде прието от всички. Зачитането на държавните институции е решаващо за политическата стабилност.”

Както германското председателство на ЕС, така и Комисията бяха загрижени от заплахата на турската армия за преврат, ако катндидатът на ислямско-консервативната партия на справедливостта и развитието Абдулах Гюл бъде избран за президент. ЕС ясно заяви,че армията е дължна да се подчинява на политическите институции на страната. Един от критериите за прием в общността е точно наличието на политически и парламентарен контрол над армията. Йоханес Лайтенбергер казва:

“ ЕС е изграден на принципите на свободата, демокрацията, зачитането на човешките права и правовата държава, както и на гражданския контрол над военните. Щом една страна иска да се присъедини към ЕС, тя трябва да признае тези принципи. Това е основна част на критериите за прием”.

Правителствени кризи в страните-кандидатстващи за присъединяване към ЕС винаги е имало. В случая с Турция обаче, Европейската Комисия изрази ясно предупреждение към ръководството на армията, да не меси в президентските избори. Говорителят на Еврокомисията Лайтенбергер каза:

“Комисията очаква, парламентарните и президентски избори да бъдат проведени демократично, без неправомерни намеси и в атмосфера на честни дебати и стабилност. При подобни обстоятелства, Комисията е готова да поздрави провеждането на предсрочни избори, с цел да се гарантира политическата стабилност и демократичното развитие на Турция.”

Разделението между държава и религия също е един от критериите за прием в ЕС. Говорителят на комисията напомни и този факт. В Брюксел предполагат, че Турция е достатъчно стабилна, за да се справи с възникналата криза. В последния досега доклад за напредъка на реформите, излязъл през есента, еврокомисарят Оли Рен беше изразил критики по повод голямото влияние на военните над политиката на страната. Тогава Рен заяви пред Европейския парламент следното:

“ЕС се нуждае от стабилна и демократична Турция, чието благосъстояние нараства, която живее в мир със своите съседи и все повече възприема европейските ценности, стандарти и политика.”

Точещите се прекалено бавно и трудно присъединителни преговори на Турция с ЕС, не са засегнати от настоящата криза в страната. В момента и без друго се преговаря по главата индустриална политика. Осем решаващи глави от преговорите обаче са замразени от декември миналата година, поради това, че Турция отказа да признае Кипър Европейските дипломати не вярват, че в това отношение може нещо да се промени особено бързо. Защото в Турция сега се задава предизборна борба и нито един от водещите политици на страната не може да си позволи, в нагорещената атмосфера на предизборната борба да прави отстъпки по по някои от важните и чувствителни теми Националистически настроеното ръководство на армията пък отхвърля възможността, войските да се изтеглят от северната част на остров Кипър.