Как ″Д-р Димитров″ подмени ″Гинка Върбакова″ | Новини и анализи от България | DW | 08.03.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Как "Д-р Димитров" подмени "Гинка Върбакова"

Лекар убива ром-рецидивист - и изведнъж народът въстава в защита на доктора. А въстава, защото не знае истината. В същото време скандалът "ЧЕЗ" неусетно изчезва от дневния ред. Дали не става дума за умишлено залисване?

Коментар от Полина Паунова:

Началото на януари: България е потресена от шесторното убийство в Нови Искър. Случаят някак символично отбелязва края на Коледните и Новогодишните празници - в новинарските емисии официални лица дават своевременно информация, версиите се актуализират, променят и допълват в реално време. Разследващите създават усещане за информираност, населението е спокойно. Потресено, но спокойно. Или както би казал премиерът Борисов - управлението е стабилно.

Добрият лекар и лошият бандит

Три месеца по-късно пловдивски лекар убива рецидивист от ромски произход. Докторът е арестуван, а информацията е оскъдна - тиражира се предимно през местни медии, а после различните версии се препредават от националните телевизии. Официални данни почти няма, знае се само едно - че лекар брани семейството си, поради което сега се намира в ареста. Отново са празнични дни - случайно или не тъкмо на 3 март възторгът от отминалия героизъм се наслагва върху усещането за генерална мерзост и несправедливост. Противопоставянето е очевидно, случаят е като нарисуван: добрият лекар и лошият бандит. Народът въстава, организират се протести, а знайни и незнайни медийни герои зоват за свобода на доктора и с почти юридическа компетентност развиват тези за семейните ценности и “неизбежната отбрана”, като паралелно с това нищят натрупани социални проблеми.

На този фон съпругата на д-р Димитров проплаква в ефир: “Благодарна съм му, че ни е защитил и е защитил дома ни. Според мен това би направил всеки човек, който държи на семейството си”. След което дамата многозначително заявява, че ако остане в ареста, лекарят ще пропусне рождения ден на дъщеря им. Репортерът не пита жената дали наистина е била в дома си, докато мъжът ѝ го е бранил самоотвержено, защото първоначалната медийна информация е именно такава. Историята става все по-сърцераздирателна, протестите набират сила, всички искат свободата на доктора.

И докато задъхани репортери съобщават за бунтове в големите градове на страната, казусът „Гинка Върбакова купува ЧЕЗ" неусетно изчезва от челните места в новинарските емисии. Иронията тук е, че пазарджишката бизнесдама и събитията около нея са част от същото това общо усещане за несправедливост, което стои в основата на народния гняв. Гняв, за който се оказа, че може дори да “оправдае” убийство заради кражба.

На този фон мнозина си задават следния въпрос: кой стои зад тази умела подмяна на темите в публичното пространство? И кого обслужва тя, с цялата емоционална украса, явила се впоследствие?

Данните сами обясняват случая. Но най-красноречиво е мълчанието на официалните власти в първите дни след убийството. Липсата на каквато и да било информация, на каквато и да било яснота около действията на лекаря подмени фактите с емоции. И затова същите тези факти по-късно нямаха никакво значение, а обществото достигна точка, в която беше готово да раздава правосъдие. Рефлекс на тълпата, който тотално неутрализира способността да чуваш истини. Не само по конкретната, но и по всяка друга тема. Включително по скандала “ЧЕЗ”.

Проявата на този рефлекс е тясно свързана с липсата на информация. Такава получихме чак когато „Гинка Върбакова" бе избутана назад в емисиите, а темата бе оставена на БСП, която само с присъствието си около нея успява изцяло да я компрометира.

Редакцията препоръчва

Фактите

Свръхлюбопитен момент е, че избуяването на протестите бе гарнирано с мълчание от страна на прокуратурата. А то бе нарушено точно когато трябваше и точно както трябваше. Съобщаването на фактологията, уличаваща лекаря не точно в “неизбежна самоотбрана” и бранене на семейството му, което на всичко отгоре изобщо не е било в жилището, изненадващо бе съпроводено от промяна на обвинението в по-леко. Отговорът на въпроса „Защо?" не изглежда особено сложен. Но обвинението се саморазкри като съучастник в подмяната на публичния дневен ред.

Нима ако не беше така, наблюдаващият прокурор щеше да повдигне обвинение за убийство в условията на превишен предел на неизбежна отбрана - и то при положение, че, според изнесените факти, докторът е стрелял по крадеца не в дома, а пред гаража си, при това след като го е дебнал половин час през прозореца, без да повика полиция? И още: ако държавното обвинение не беше съучастник в подмяната на публичния дневен ред, по каква причина наблюдаващият прокурор променя мярката за неотклонение в подписка, след като уликите срещу обвиняемия говорят за привличане на съучастник и заличаване на доказателства, в това число и изтриване на записи от съседни охранителни камери?

Удивителен е фактът, че точно когато институциите разкриват данни около реалната тежест на престъплението, обвинението бива заменено с по-леко. Отговорът на всички съмнения около този случай може да бъде само един: прокуратурата изглежда е реален съучастник. Но не на доктора, стрелял по една или друга причина, а на властта, която употреби този битово-социален случай, за да приспи обществото. И защитавайки се от несправедливости, същото това общество да не види всички нередности, осветени от сделката за ЧЕЗ. Защото ако вземе да ги види, може да тръгне да задава въпроси.

Стабилността

Има една голяма прилика между шесторното убийство около Нова година и убийството в Пловдив около 3-ти март. Тази прилика е стабилността на управлението. Постигната с активното съдействие на прокуратурата. В единия случай - с навременна информация, в другия - с нейната навременна липса.

И не на последно място: покрай залисването на медии и граждани със случая „Д-р Димитров", темата „Гинка Върбакова" бе употребена от БСП, която омеси случая „ЧЕЗ" с джендър-драмата, социалните неравенства и прочие. Което на практика доведе не до разнищаване на детайлите, уличаващи омертата, а до тяхното претапяне в общата реторика на левицата. Реторика, която компрометира всички въпроси около политическото участие на властимащите в сделката.

Така с участието на прокуратура и опозиция бе потулен един скандал, който имаше потенциала да освети ключови зависимости в България. А управлението отново е стабилно (поне в този аспект).