1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Как да се реши конфликтът в Близкия Изток?

Светът трябва да помогне на Израел да се отбранява, но и да проявява умереност – това е заключението на Михаел Туман в уводната статия в Ди Цайт, която сме избрали за тема на седмицата.

Ръбест харизматик - иранският президент Ахмадинеджад

"Ръбест харизматик" - иранският президент Ахмадинеджад

Две са опасностите. Че в борбата си срещу Хизбула Израел окончателно ще дестабилизира такава ключова арабска страна, каквато е Ливан. И че в крайна сметка Иран ще спечели тази война, без да е дал нито един изстрел. И в двата случая Западът ще претърпи поражение. Как можем да го избегнем?

Когато в Бейрут падат бомби, повечето страни между Египет и Иран също се тресат. На ливанска земя открай време се водят чужди войни. Сега тъкмо там Израел преследва Хизбула. Тази война си има предистория. Откакто Иран създаде Хизбула в началото на осемдесетте години, Израел предприе пет големи офанзиви, за да унищожи тази радикално-ислямска частна армия. И след всяка офанзива Хизбула укрепваше. Повече бойци, повече оръжия, по-висок авторитет за Хасан Назрала, военният ръководител на Хизбул в битката с многократно превъзхождащия го Израел. Назрала залага на израелските грешки. Всяка бомба върху жилищни блокове, електроцентрали или казарми на ливанската армия е от полза за него. Лидерът на Хизбула се радва, че Ливан отново се оказва в притегателното поле на Сирия, откъдето с голяма европейска помощ страната успя да се измъкне едва миналата година. Назрала се надява, че докато се опитва чрез бомбите си да отслаби Хизбула, Израел всъщност парализира умерените сили в Ливан. Когато миналата седмица Назрала е наредил да бъдат отвлечени двамата израелски войници, това очевидно не е станало без предварителни консултации със спонсорите от Техеран. Иранското ръководство познава добре слабостите на своите противници. При Израел това е загрижеността за всеки отделен войник. При Запада – възбудата на хората от информациите в медиите, където спорът около иранската ядрена програма бързо отстъпи място на ливанските кръвопролития. Техеран е неясно още, че израелските нападения ще предизвикат неудържимия гняв на арабската улица и ще оставят Запада относително безразличен. Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад знае кои струни да дърпа в региона. Така той кандидатства за освободения пост, който доскоро се държеше от Саддам Хюсейн: на ръбестия, но и харизматичен близкоизточен лидер, който не се бои от конфронтацията със Запада.

Западът би могъл да разшири своя периметър на действие в надборването с Иран. ЕС и Америка сякаш отново искат да се ангажират по-сериозно в Близкия Изток, този път не с ята бомбардировачи, както в Ирак, а с дипломатически мисии. И това е добре. Не бива обаче да подминават самите арабски държави. Независимо от всичко това усилията им ще бъдат напразни, ако Израел откаже да участва. В Ерусалим непрекъснато отхвърлят предолженията на ЕС като наивни, така че сега задължение на Вашингтон е да убеди израелците колко е важно да гарантират сигурността си не просто за седмици, но и за години напред. Именно в Ливан днес се решава въпросът за бъдещото влияние на Техеран в региона. Всяка война след 11 септември даваше нови сили на Иран – както афганистанската, така и иракската. Едно бързо примирие в Ливан може да разбие този шаблон.