1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Как да се преодолее конфликта между културите?

Според Улрике Маст-Киршнинг предпоставка за разитието е културното многообразие. Ето коментара й:

Сега вече е съвсем ясно, че последните 14 години, протекли под знака на глобализацията, не само не са подобрили живота на много хора, а точно обратното – гражданките и гражданите на 46 страни по света в наши дни живеят по-бедно отколкото през 90-те години. Борбата срещу мизерията, болестите и негамотността ще трае много по-дълго, отколкото бе запланувано.

Ала не само по линия на благосъстоянието мнозина не съзират особени положителни перспективи в глобализацията: собствените културни ценности се оказват евентуално под въпрос хопади световната медийна индустрия, носеща отпечатъка на САЩ. Потребността от общност и комуникация е за мнозина все по-трудно задоволима. Издиганото предимно от индустриалците искане за повече гъвкавост и подвижност се превръща за все повече хора във всекидневие, чиито условия се диктуват от икономическата необходимост. Войните, насилието и преследванията – всички те са за жителите на по-бедните страни основание да напускат родните си места, за да търсят на ново място и в нови общности житейска перспектива, напр. в Северна Америка или в Западна Европа. В градове като Торонто или Лос Анжелос новите имигранти междувременно съставляват половината от населението, в Лондон – една четвърт. На новите места обаче имигрантите все по-често се сблъскват с нарастваща националистическа и ксенофобска съпротива, както проличава от представения наскоро доклад на ООН.

Дълбоката несигурност и страховете от загуба на идентичността обаче са усещания, които се изпитват не само от хората в по-бедните страни, а и от тези в по-богатите региони. Голяма част от тях изпитват чувството, че ставащото надхвърля силите им и не могат да гледат на глобалното многообразие като на нещо обогатяващо ги, а съзират в него заплаха. Все по-голямата комплексност усилва усещането за немощ и ограничава дееспособността.

При това именно дееспособността би била от полза. Защото само уверени, трезви и интегративни подходи са в състояние да предотвратят многообразието да се превърне в бреме.

Расизмът, борбата срещу отделни етноси или вероизповедания – човечеството разполага с богат опит именно с този вид опити за запазване на собствената идентичност. Както и с резултатите: насилие и разруха.

Стимулирането на толерантността и разбирането за другите колтури предлага не само на съответните малцинства възможност за съхраняване на идентичността им, а способства и за развитието. Защото само който не е принуден да се откаже от връзките със страната, от която произхожда и с нейната култура, може да се чувства достатъчно свободен, за да се захване с нова и различна култура.

Поради това и Федерална република Германия не бива да се задоволява с постигнатия между правителствените и опозиционните партии компромис за имиграцията, а би следвало да удвои обема на имигрантите до 2050 год., дори само за да остане числеността на населението константна. Концепциите за превръщане на Германия в имигрантска страна, предлагаща на жителите си културни мултиидентичности, та чак до двойното гражданство обаче още отсъстват. А именно това се препоръчва от Обединените нации, за да се избегне борбата между културите.

Подобно съдържание