1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Как да се постигне по-голяма енергийна независимост от Русия?

Кризата с руския газ за Югоизточна Европа показва още веднъж необходимостта от обща енергийна политика в региона и в ЕС. Това казва германският политолог д-р Франц-Лотар Алтман, един от добрите познавачи на България.

default

Европа се оказа неподготвена за последствията от газовата криза

Да припомним: още през 2006-та година Брюксел имаше идея за обща енергийна политика в Югоизточна Европа. Тази идея получи дори конкретни очертания чрез Атинския договор за енергийна общност, сключен между Брюксел и страните от региона: не само онези, които членуват в ЕС като България, Румъния и Гърция, но и страните от бивша Югославия. Единствено Турция отказа да сложи подписа си под договора.

Един от експертите, които приветстваха горещо този договор, беше д-р Франц-Лотар Алтман.

Dr. rer. pol. Franz-Lothar Altmann

Д-р Франц-Лотар Алтман

Точно преди година преподаващият сега в американския Портланд стейт юнивърсити д-р Алтман призова в обстойна студия за енергийната политика на ЕС към приложение на този договор. Защото:

Енергийна независимост

"Той предвижа най-напред засилване на енергийното сътрудничество в Югоизточна Европа и изграждане на технически съоръжения. Второ, свързване на тази енергийна мрежа с ЕС и трето, снабдяване на региона с газ от Централна Азия, а по-късно дори и от Иран. С други думи, целта на този договор е постигане на по-голяма енергийна независимост от Русия", пояснява д-р Алтман. Малка подробност: договорът от Атина е все още в сила. Само че единствено на хартия.

Бяха започнати някои проекти за подобряване на връзките между отделните страни в региона, както и за напасване на националните енергийни закони към тези на ЕС: "За съжаление обаче все още продължават дискусиите за строеж на газопроводи през Югозиточна Европа и Турция до Азербайджан и Каспийско море. Тези планове бяха частично замразени заради контрамерките на Русия. Например газопровода Набуко, срещу който Москва работи много умело, предлагайки нови тръбопроводи през Черно море директно от Русия, а не през Украйна. Става дума най-вече за Южен поток, който всъщност беше създаден, за да торпедира европейския проект Набуко", припомни д-р Алтман.

Странични ефекти

Erdgaspipelines im europäischen Raum

Карта на газопроводите в Централна Европа

Така че в техническо отношение днес Брюксел едва ли ще бъде в състояние да помогне на страните от Югоизточна Европа, ударени от сегашната криза: "В краткосрочен план това ще бъде трудно. Защото все още няма технически възможности за пренасочване на газ от европейските газопроводи от Северно море или пък Алжир. По принцип, ако има съответните тръпороводи в двете посоки, това би било възможно. Само че тях все още ги няма. Така че единственото, което може да се направи като помощ ад хок, е да се достави нефт или пък въглища, за да се експлоатират в по-голяма степен съответните ТЕЦ-ове в тези страни", твърди д-р Алтман. Какво би трябвало да се направи, според него, след преодоляването на кризата, така че тя да не се повтаря?

"Мисля, че кризата, която впрочем засегна и западноевропейските страни, ще накара Брюксел и страните от Югоизточна Европа все пак да осъществят договора от Атина. Това може би е единственият положителен момент в газовата криза днес, а именно: че все пак ще се стигне до реализацията на проекта Набуко и обвързването на националните енергийни политики", уверен е политологът д-р Франц-Лотар Алтман.